Дневникът на кучето
Ден 167:
8:00 – Кучешка Храна! Любимото ми!
9:30 – Разходка с колата! Любимото ми!
9:40 – Разходка в парка! Любимото ми!
10:30 – Разходка с колата! Любимото ми!
11:30 – Кучешка Храна! Любимото ми!
12:00 – Игра с децата! Любимото ми!
13:00 – Игра на двора! Любимото ми!
13:30 – Къпане. Лошооо...
14:00 – Игра с децата! Любимото ми!
15:00 – Кучешка Храна! Любимото ми!
Дневникът на котката
Ден 652 от пленничество ми:
Похитителите ми продължават да ме дразнят с малки, странни, висящи обекти. Те вечерят богато с прясно месо, докато аз трябва да ям суха храна за котки. Единственото, което ме крепи е надеждата за бягство и малките радости като съсипването на някоя мебел от време на време. Утре може би ще изям още някое цвете.
Ден 661 от пленничество ми:
Днес, моят опит да убия похитителите си, чрез пречкане пред краката им, докато ходят почти успя. Трябва да опитам на върха на стълбите. В опит да отвратя тези зли потисници, още веднъж повърнах върху любимият им стол. Следващият път ще пробвам върху леглото им.
Ден 662 от пленничество ми:
Спах цял ден, за да ги ядосам с тяхното недоспиване и ненужни молби за храна в нечовешки часове на нощта.
...
Ден 665 от пленничество ми:
Обезглавих мишка и донесох обезглавено и тяло, в опит да ги предупредя на какво съм способен. Те само изгукаха, какъв добър котарак съм бил... Хмм. Не проработи.
...
Ден 668 от пленничество ми:
Вече съм напълно наясно, колко садистични са моите похитители. Без никаква причина бях избран за водни мъчения. Този път дори включваха изгарящ, пенлив химикал наречен "шампоан". Какъв извратен ум, би измислил подобна течност?! Единствената ми утеха е частта от палец между зъбите ми.
...
Ден 671 от пленничество ми:
Имаше някаква сбирка на техни съучастници. Заради това бях поставен в изолация, но можех да чуя шума и да подуша зловонието на това, което те наричат "бира". Научих че моята изолация е заради "алергии". Трябва да видя, какво е това и да го използвам, като предимство.
...
Ден 674 от пленничество ми:
Убеден съм, че другите пленници са колаборационисти и доносници. Кучето е пускано от време на време, но изглежда повече от радостно да се върне. Със сигурност е полуидиот. Папагала, то друга страна е информатор. Усвоил е техният ужасен език и си говори често. Докладва всяко мое движение. За съжаление е заключен на сигурно зад стоманени решетки, иначе...
Но мога да чакам, всичко е въпрос на време.
...
Ден 683 от пленничество ми:
Всяка сутрин похитителите ми, четат нещо наречено "вестник" Открих, че за тях е доста дразнещо, да лежа върху него, докато четат. Разпарчетосването му, също ги ядосва. вече го правя всяка сутрин, преди да се събудят.
...
Ден 685 от пленничество ми:
Взеха си "аквариум". Макар и съществата, които се намират в него, да са дребни, са доста вкусни. Все още не са забелязали изчезването на пет от тях. Птицата продължава да ме дразни. Малката ѝ метална стаичка, се оказа по-здрава, отколкото очаквах.
...
Ден 691 от пленничество ми:
Вече не съм убеден в способностите си да оцелявам като пленник и направих няколко опита за бягство. Първо се помотах подмолно, около краката им, докато отваряха входната врата и се изстрелях навън към свободата.
Но напразно - хванаха ме за минути. Краката ми, не са бързи като някога, а и става по-зле от дългото пленничество. След първият опит, дори вече не ми е позволено да припарвам до антрето. Похитителите ми са по-умни, отколкото предполагах.
Ден 692 от пленничество ми:
За разпускане, започнах да тероризирам кучето с острите си нокти. Кучетата, очевидно са полуидиоти. Още повече, че му е забранено, да ме напада. Става все по-отчаян с всеки изминал ден.
...
Ден 700 от пленничество ми:
Открих, че похитители, са лесни за манипулиране по много начини, но достъпът до "навън" остава мираж. Все още не съм загубил надежда и с всеки ден мечтая да се измъкна от това ужасно място.