Барчето

Живея в една малка кооперация, където всички се познаваме и където дълго време всеки от съседите се е стремял да спазва добрия тон. Ябълката на раздора е барчето пред блока.

Барчето е всъщност един гараж преустроен на заведение. В зората на демокрацията такива барчета имаше много, по мази, тавани или както в този случай в гараж. Но времената се менят и постепенно тези дупки нарочени за кафенета постепенно замряха. Не и нашето в блока. За съжаление то претърпя бурен разцвет. За радост на собственика си и за нещастие на всички нас, останалите съседи.

Постепенно клиентелата ставаше от изпаднала до откровенно пропаднала. Като магнит привличаше всички пияници, просяци клошари от района. Евтината пиячка увеличаваше оборота. Всъщност, асортиментът не беше кой знае колко голям. Основните посетители наблягаха на ракия марка "Цар Киро" и нищо друго не им трябваше.

От няколко години, особено лятото, когато е топло и излизам на балкона, наблюдавам отгоре пъстрата клиентела. Може да се напише цял роман. Ето там например, да онзи там, който ръкомаха наляво и надясно с бутилка ръка. Преди няколко години идваше облечен с чисти дрехи, изобщо, изглеждаше като обикновен човек... А сега мръсен, брадясал... трагедия. Той вече е от редовните клиенти. Те не напускат барчето си.

Всъщност, някои от тях само се местят малко в страни във вид на некролог на стената на входа. Което пък е пореден повод на останалите да седнат да ударят едно в спомени за старите си колеги. Ето идва и Сашо с акордеона. Досега го е разтягал на центъра с надеждата, че ще му дадат някоя стотинка. Явно обаче денят е бил добър, защото веднага поръчва бири на двама човека...

Близко до него седнали на тротоара са семейството. Там алкохолизмът върви по семейно. Мъжът, жената и тъщата. Имат три деца. Най малкото беше в количка, докато майка му падаше пияна по тротоара, а бебето беше в ръцете на най трезвия от пияниците. Виждал съм майката да кара пияна, а бебето да не е в столче за кола.

Слава богу, от социалните им прибраха децата. Иначе беше жалка картина. Мъжът тръгва да бие жена си, децата надуват гайдата и всичко това на улицата. Идва полицията разтървава ги. На сутринта пак по семейному са седнали да поркат. Как издържат само на алкохол и цигари умът ми не го побира.

Та това е барчето, което дори беше със звучното име "Фондация Лейди Даяна". Защо точно Лейди Даяна и какво общо има с с кварталните пияници не разбрах, но дълго време запази това си име. После се чу, че чрез фондация се избягват данъци. Какво ли не опитвахме не можахме да го затворим това барче. Успяхме само да го накараме да промени статута от фондация на ЕТ.

Сега отново се затопля времето и като лешояди местните пияници се нареждат на тротоара. От сутринта започват да се навъртат в очакване да отвори тяхното заведение и така до вечерта като периодично клиентите се сменят. Докато вечерта остане само някой, който лежи на земята и приятелчетата му го подпират на стената на шивашката фабрика от другата страна.

И то не заради нещо друго, ами да не бие на очи да лежи на тротоара пред блока. Преди години ми се е случвало да излизам от входа и да се озовавам все едно на бойно поле. Вървя и прескачам "трупове". Както са ги изхвърлили от барчето вечерта, така са пролазили по някой друг метър и кротко си похъркват на тротоара.

Явно вече са ги предупредили и поне скоро е нямало ексцесии. Не знам как успява да издържи проверките на ХЕИ, данъчни и прочие. Лятото в този гараж без климатик с опушени стъкла, дори когато минава по далече от него човек усеща ужасната миризма.

Всеки има право да развива бизнес според мен, но когато това нарушава добрия тон, да не казвам за законови разпоредби, че отива в друга тема. Би трябвало да има начини за санкция и затваряне. Все още обаче барчето приема своите клиенти.

споделяне на връзка

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *