Как да напусна работа без да съм прецакан?

Искате да напуснете работа, но в същото време да съхраним добри взаимоотношения с бившите колеги и работодатели? Или може би са ви съкратили? Искате да знаете какви са правата Ви и те да бъдат спазени? В тази статия ще говорим за 5 основни грешки, които правим при напускане на работа.

Как да напусна работа

1. Излишни приказки

Човек обича да говори за себе си особено, когато в живота му настъпват промени. Може би сте взели твърдо решение да напуснете работа или вече ви очакват на ново работно място и нямате търпение да споделите радостната вест с колегите. Но преди да им разкажете всичко помислете дали това е безопасно?

Главното правило на красивото напускане се състои в това, пръв за него да научи прекият ви ръководител и след това всички останали. В противен случай, такова нарушение на йерархичните правила може да ядоса шефа, след което не можем да говорим за мирна раздяла.

Добре е, ако сте напълно уверени в намеренията си. А ако не сте! Ако просто ви е писнало и нямате стопроцентова гаранция, че ще започнете друга работа. Привлекателното предложение от друг работодател може да пропадне в последния момент и да останете на сухо. Ще ви се наложи със сломена глава и изкуствена усмивка да обяснявате, че сте размислили и предпочитате да останете в „любимата” фирма.

Има и други причини, поради които трябва да запазите в тайна намеренията си. Например, може да започне борба за вашето място. Може би някой от колегите ви иска да заеме вашата длъжност или ръководителят ви си е спомнил за свои безработни близки. Дори и да размислите, вече няма да има път назад.

2. „Моето” вакантно място

Както е известно животът се развива доста по-интересно от сценарий на заплетен сериал. Вие търсите работа, а вашата компания търси сътрудници. Може да не е за вашето място, а за позиция едно стъпало по-нагоре, за която вие отдавна мечтаете. Не рядко мениджърите човешки ресурси публикуват обяви за работа без да уточняват работодателя. Затова трябва да внимавате да не изпратите документи за кандидатстване на настоящия си шеф – ще ви разбере погрешно.

Ако сте попаднали на обява, в която не е уточнена фирмата, обърнете внимание на телефонния номер, лицето за контакти и адреса на електронната поща. Ако няма съвпадения, но нещо ви подсказва, че това може да е обява на фирмата, в която работите, просто я прозвънете преди да сте изпратили документите за кандидатстване. Разумно е да използвате непознат номер, в разговора уточнете местоположението на офиса, сферата на дейност и по възможност името на фирмата, след което заявете кандидатурата си.

Бъдете внимателни с още един трик в сайтовете за работа. Често отделите човешки ресурси следят за това, кои служители си търсят работа. Ако публикувате резюме в такъв сайт, обявата ви може да бъде засечена. Затова по-добре не го правете.

3. „Ей сега всичко ще ви обясня”

Въпреки, че на събеседване приятелски обясняваме, че напускаме, защото нямаме перспективи за развитие и кариерен ръст, истинската причина често е банален сблъсък с ръководството или с колегите. В повечето случаи, този конфликт е скрит. Вие, натрупвате в себе си неприязън и обида, които в последствие водят до решението да напуснете работа. Разбира се, преди да си тръгнете ви се иска да си излеете душата и всичко да си кажете. Нека да разберат какво си мислите за тях и колко сте щастливи, че ги напускате. Колкото и това да ви се иска е по-добре да не го правите.

За това има поне две причини. Първо, вашият потенциален работодател може да потърси препоръки за вас от бившите ви колеги и ръководители. Второ, светът е малък, а още по-малък е професионалният свят. Например, бившият ви шеф може да се окаже ваш клиент на новото място или някой от бившите ви колеги също да започне работа в новата фирма. В крайна сметка не можете да знаете, какви приятелски и родствени връзки имат членовете на бившия колектив. По-добре е да поддържате цивилизовани отношения, без да нагнетявате излишни отрицателни емоции. Дори на новото работно място не си струва да разказвате за обтегнатите отношения с бившите работодатели, могат да си изградят лошо мнение за вас.

4. Молбата за напускане

Много хора си мислят, че най-важното е сторено с взимането на решението да напуснат. Но само решителност не е достатъчна, трябва правилно да си оформите документите! Когато си подавате молбата за напускане, ви препоръчвам да я внесете с входящ номер. Защо? Ако допуснем, че сте в конфликт с ръководството и не всичко с вашето напускане е гладко. Отивате при шефа и му връчвате единствения екземпляр от молбата. След което работите един месец или излизате в отпуск и на датата, на която мислите, че вече сте свободни се оказва, че не сте! Защо ли? Защото шефът казва, че не е виждал такава молба и вие нямате доказателство за противното Какво следва? Трябва да работите още един месец при него (който ще ви се стори година) или ще ви уволни дисциплинарно.

Друга типична грешка, която се прави при подаване на молба за напускане е, че хората пишат по взаимно съгласие, когато токова в действителност няма. Това се случва в ситуации на съкращения. Тогава в личен състав дават на работниците да подписват молби по взаимно съгласие, което е категорично недопустимо. В такъв случай хората не получават компенсациите, които им се полагат при съкращение. А след това и да ги съдят е невъзможно да се докаже, че са били измамени.

Друг пример за измама е, когато работодателите карат служителите си да подпишат молба за напускане и молба за назначение в ново дружество, като ги убеждават, че това е формално и всичко ще е по старому, просто името на фирмата ще е различно. Но когато молбите вече са подписани, се оказва, че намеренията на работодателя са съвсем други и всички са освободени без право на обезщетение.

5. Вземаме каквото ни дадът

Заедно с напускането получавате дългоочакваната свобода. А трябват ли ви пари, когато сте свободни? И още как, дори повече от колкото на работа! Ако не искате да подарите на бившия си работодател част от заработените с пот пари, проверете всичко ли са ви изплатили. Първо трябва да ви заплатят отработеното време, второ компенсации за неизползван отпуск (ако имате такъв), трето, при бонусна система на възнаграждение, е най-добре да изчакате края на отчетния период, за да можете да вземете пълния размер на заработката си.

Ако сте съкратени и не сте започнали работа един месец след датата на прекратяване на трудовото правоотношение, трябва да отидете с трудовата си книжка и декларация, че не сте започнали работа при бившия работодател, и да поискате обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Изплаща се при искане от страна на съкратения, иначе работодателят няма да ви потърси, за да ви го изплати. Ако сте започнали нова работа, но при по-ниско възнаграждение, тогава старият работодател е длъжен да ви изплати обезщетение в размер на разликата в заплатите.

П.С. Регистрация в Агенцията по заетостта(АЗ), се прави също 1 месец след датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а срока за регистрация е до 3 месеца от тази дата!

spodelime.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *