Прощално писмо

Това е превод на примерно прощално писмо написано от комика Крис Кула. Може да пратите нещо подобно при напускането на работа, та да не се налага от куртоазия да поздравявате и любезничите с някои от бившите си колеги и колежки.

Прощално писмо, email

Драги колеги,

Както много от вас знаят, днес е последния ми ден. Но преди да напусна исках да се възползвам от възможността да ви кажа какво изключително голямо удоволствие е да напиша “Днес е последния ми ден”.

Откакто работя тук се надявах, че мога да напусна тази компания един ден. И сега тази мечта се сбъдна, искам да знаете, че не бих постигнал тази цел без вашата неспираща липса на подкрепа.

Думите не могат да изразят моята признателност за думите на признателност, които не получих.

Специално искам да благодаря на всички мои мениджъри: във времена, когато лошата комуникация е твърде често срещана, вие упорито ме впечатлявахте и вдъхновявахте с абсолютното си високо ниво на лоша комуникация. Само силен човек може да си признае грешките – още по-силен трябва да си да припишеш тези грешки на мен.

През последните три години вие ме научихте на повече отколкото бих ви помолил и в повечето случаи без да съм ви и молил. Имах късмета да работя с някои абсолютно еднакви супервайзъри върху голямо разнообразие от привидно еднакви проекти – неоценим урок в преодоляването на ежедневното еднообразие.

Вашите искания бяха големи и вашето търпение беше малко, но аз се утешавам, знаейки, че моята работа беше, както бе записано на моята годишна атестация “почти задоволително”. Това е вида признание, което кара човек да се прибере вкъщи дори след 10 часов ден, усмихвайки се докато преполовява бутилка от почти задоволително уиски.

И към повечето от равните по позиция колеги: въпреки че едва се познавахме един друг сред тези офис стени, надявам се в бъдеще, ако се срещнем на улицата, ще се отнесете с мен както и аз със вас: без контакт с очи.

Но към тези няколко души, с които лично съм имал работа, ето личните ми прощални бележки към вас:

До Руди: винаги ще помня обядите, които споделяхме с теб, въпреки че винаги аз плащах.

До Стивън: Ще ми липсват газовете ти толкова колкото и на теб явно ще ти липсва да ми ги поднасяш, докато минаваш край кабинката ми.

До Айлийн: Желая ти успех в постоянната ти кампания да популяризираш тези “препращания на имейли”. Искрено се надявам да получиш този уикенд много добър късмет, прегръдка от стар приятел и бебе за прашасялата ти утроба.

До Феликс: Оставих нов ръчен часовник на бюрото ти. Той е за да можеш все още да знаеш час дори без почасовото ти телефонно обаждане да ме осведомиш, че копирната машина е задръстена (Обади се на Стивън – той ще намине).

И накрая до Кат: ти беше права – резултатите от тестовете са позитивни. Ще говорим после.

Напускайки, ако мога да дам някакъв съвет на човека, който скоро ще заеме мястото ми, е да попива това преживяване като гъба и да го поглъща като добра жена, защото работа като тази е само един път в живота.

Това, което имам в предвид: ако трябваше да работя тук отново в този си живот, по скоро бих се самоубил.

Много истински ваш,
Крис Кула

П.П. Ще правя прощално парти в изгорял бар в мазето на автобусна гара. Моля, не идвайте.

бутони за споделяне

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *