Ралица – като вечерница в небето

Тъмнина. Толкова е тихо, че и муха да прелети ще се чуе. Вятърът леко раздвижваше клоните ту на ляво, ту на дясно. В селото всички спяха, след дългия и изтощителен ден, изпълнен с толкова напрежение и нерви. Само Ралица не можеше да заспи. Всички жени в селото й завиждаха и искаха да са на нейното място. Защото тя е толкова красива, че хубостта й не може да се опише с думи.

Тя е като вечерница в небето. На редовните седянки всеки момък искаше да стои до нея. Всеки искаше усети топлината ѝ, защото знаеше, че тя е много повече от “красавицата на селото”. И всичко, като че ли е в някаква приказка изглеждаше толкова розово, но истината нямаше нищо общо с реалността.

Времето в селото си вървеше и всички бяха потънали в работа, за да могат да издържат семействата си. Но имаше една възрастна жена, която имаше за какво да се похвали. Майката на Иво. Щастлива от факта, че най-накрая синът ѝ се е оженил тя бързаше да разкаже това на всичките си познати. И всички бяха щастливи, че Иво се е оженил не за коя да е, а за Ралица.

Не след дълго новината се разчу из малкото село и всички се радваха за младото семейство. Всички, без един. Стоичко Влаха, единствен син на богато семейство, за който думата “не” не фигурираше в речника му. Той не искаше и да чуе за сватбата. И как да иска, спомняйки си, че преди време, опитвайки се да подкупи Ралица с огърлица, само и само за да се омъжи за него, тя безцеремонно му отказа.

Отказа на Ралица обаче не можеше да спре Стоичко и той беше готов да направи всичко възможно, за да огорчи живота на красавицата. “Щом няма да е моя, няма да е на никой” - промълви той и се запъти към дома на Ралица. Времето беше ужасно. Преспите сняг и силния вятър бяха само началото на заформящата се вихрушка. Чу се похлопване на вратата.

Иво излезе да провери какво става, без да подозира, че прави последните стъпки в живота си. Отвори вратата и Стоичко го уби. Пред прага на собствения му дом. И без да изпитва вина, Влаха си тръгна все едно нищо не се е случило. Като видя убития си мъж Ралица не можеше да повярва, че това е истина. За един миг живота ѝ загуби всякакъв смисъл.

Няколко месеца след смъртта на Иво и майка му почина. Не можеше да преодолее смъртта на детето си. Ралица пък се чувстваше по-самотна от всякога и си мислеше кой е този звяр, който ѝ е отнел най-скъпото в живота. Мислейки, в съзнанието ѝ се появи една единствена мисъл “Стоичко”. Спомни си как той й подари огърлица и как тя му отказа. И въпреки смъртта на любимия ѝ мъж, тя продължи да се бори. Продължи да живее и да гледа напред, макар една голяма част от сърцето ѝ да липсва.

И с идването на есента се появи и резултата от любовта ѝ с Иво. Ралица стана майка. И всеки път, когато погледнеше детето в очите си, тя плачеше. Плачеше, защото виждаше същите тези познати очи, очите на Иво. И дори самотна майка, Ралица отглеждаше детето си, без да иска чужда помощ. И като вечерница в небето всяка нощ плачеше и мислеше за любимия си. Но никога не можеше да угасне, защото никой не можеше да я сломи.

социално споделяне

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *