Три ситуации, които дразнят чувствителната ни сетивност

Всеки хуманоид реагира на заобикалящата го реалност с различна по ниво емоционалност. Това е в пряка връзка с чувствителността на сетивата му. Днес ви представяме три често срещани ситуации, към които никога не оставаме равнодушни.

Планината е кошче

Пътувате по нереално живописен планински път, който лъкатуши по величествен скален масив и след всеки завой ви открива спираща дъха панорама. Целият сте отдаден на неописуемото чувство от досега с непреходната, недостижимата природна красота и само от време на време се сещате да благодарите на случая, който ви откъсна от безобразния делник и ви вкара в тази приказка, и изведнъж… Прозореца на колата пред вас се отваря, навън се подава потна космата ръка- обилно окичена като че ли с всичкото злато от трънското съкровище- и с отработено движение на пръстите изстрелва кутия от цигари в посока крайпътната тревичка… Гадно, нали, уважаеми читатели? Моля ви, бъдете по-толерантни към такива низости и не псувайте провинилите се… Оставете това на нас! Наврете си боклука отзад, паразити жалки, содомити да ви срещнат в гората и по пет пъти да ви „познаят”! Ох, поолекна ни!

Пълничка дама в бяло

Горещ ден! Адски горещ ден! Безумно адски горещ ден! Вие едва тътрузите крака по безсенчеста улица, която сякаш няма край, а в главата ви се е загнездила животворната мисъл за предстоящата потна бира. Другото нещо, което ви крепи в този безрадостен ранен следобед, е емоцията от разминаването ви с мацка, притежателка на прекрасни загорели крака, щедро изложени от дънкова поличка, под която можете да погледнете даже и ако симулирате кихане. След тази макар и мимолетна среща жаркото слънце вече ви се струва изтляващо вселенско джудже, а от устата ви тихичко излиза перифразираният рефрен на Ъпсурт „бира и краче, бира и краче, говоря само за неделя сутринта” и изведнъж… Картината се сменя като в футуристичен сюжет- предизвикателно и дръзко.

Хоризонтът пред вас се изпълва с нея- носителката на огромния целулитен задник, наврян в максимално тесен бял прозиращ панталон; жената, която държи да видите ясно всяко едно от кратерчета ѝ от целулит, очертани толкова добре, колкото и фигурките от гигантските й гащи. Уместно е, за да не бичувате естета в себе си, да намалите крачка и да поизостанете, но това едва ли ще помогне доскорошната асоциативна верига „крака-интимна прическа- френски ласки- зашеметяващ секс- отпускащ душ- хванати ръце- лунна светлина- лежерна разходка” да не бъде безцеремонно изтикана от главата ви и заместена от асоциативната верига „ремарке- мустак- турски тираджия- кабина- свален огромен бял панталон- пот- слюнки- косми- не гледай- не гледай- не гледай- бяга-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-й”.

Зло куче

Разхождате се в централна градска част по тиха уличка, осеяна със поувехтяли, но излъчващи аристократична солидност триетажни къщи. Захласнато изучавате някои фини детайли от архитектурата на 30-те години на миналия век и неусетно се пренасяте в атмосферата на онова време. Въображението ви рисува две жени, прехвърлили с малко средната възраст, облечени по европейска мода, които най-вероятно се връщат от културно събитие и сдържано и високомерно обсъждат тема, присъстваща в ареала на общите им интереси. „Езикът на този работник-поет е доста груб, а и стихосложението му е варварско като при Гео Милев!”- авторитетно отбелязва едната. А другата кима одобрително и с такава емоция и поза цитира четиристишие на любимия Лилиев, като че е готова да полети след думите.

Така се увличате по създаването на тази сцена, че дори се готвите да вкарате трети персонаж и изведнъж… Мощен лай, сякаш излезнал изпод краката ви, сменя богато нюансираната действителност, която сам си направихте за удоволствие, с противната реалност, която ви създават дебили като тези, които оставят песовете си до дворните врати на къщите си. След няколко поплювания в пазвата решавате, че искате бързо да се отлюспите от хаоса на противния градски ден и пълноценно да релаксирате някъде в планината, но пък се сещате, че там ви дебнат онези, които описахме по-горе. В крайна сметка заключавате, че животът е един порочен цикъл и минорното ви настроение се трансформира в стаена неприязън към цивилизацията.

споделяне в социални мрежи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *