200 хлебарки и един кекс

Няколко вкусни предположения за вечерта. От типа кекс по рецептата на леля ви Стефка. Вадите го от фурната, сипвате си турско кафе с дебел каймак и по един бадемов ликьор, надувате хитовете на Созопол ’94, каните гей съседа за дружка и прекарвате вечерта в дълбокомислени разговори. От време на време се целувате скришом и пушите по една цигара мери джейн. Ей така, за смелост. И малко перверзия.

Освен че отговорът на всички важни въпроси е 42, следните хипотенузи са доказуеми по питагоровата теорема относно ВСЕлената, ЖивУта, хлебарките и всичко друго (из)Останало:

1) Ако в кухнята ви пъпли от хлебарки и осъзнавате че сте в явно малцинство, време е да смените квартирата. Хлебарките е малко вероятно да я сменят.

2) Ако все ви пращат за зелен хайвер, а в супера продават само червен и черен, то Вие определено сте далтонист. Попаднали сте на Тропика на Рака и някой много усурдно ви мята в мрежата си …

3) Ако често ви се случва да диалогизирате със стена и ви повява ‘бялото мълчание’ на носорог обвит в лилава прежда, то чичо ви Юнг е бил прав и си измисляте основополагащи митове повече от необходимото. Просто се върнете в подсъзнанието си, там поне има air conditioning.

4) И децата знаят, че сексуалните наклонности на извънземните земни са доста регулярни. Националния Географически предаде че в Африка са открити нови екземпляри на homo eroticus. Щръкналите пишки са символ на новият призрак бродещ из Европа. Европа, с други думи, си търси нов господар.

5) Маркс не само ги лапа, ами ги духа. Да засветели в тъмното, да се обединявали под чаршафите. Да обърнели експлоататорите в експлоатирани. Негласните цели на всяка революция. До вчера Вуте ме ебеше, днес аз ще го еба.

6) Ако сте израелска спец част и избиете 9 души от съвсем близък обсег, все ще се намери някоя будала да пусне утре в New York Times статия със заглавие ‘Банда терористи се изпречиха на дулата на изр. спец части. Натиснаха ги от разстояние и се само убиха. В последствие се оказа че са го направили нарочно.’

7) Колкото и да редактираме или цензуритаме живота си, в крайна сметка истината излиза наяве. Неспоменаването на нещо не го прави по-малко реално. Споменаването му под лъжлива форма не го прави по-истинско. Invisible status става visible след време.

Или както е казал народът- на хлебарките краката са къси. И все попадат в кекса.

бутон за социални мрежи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *