Наутилус

Леонардо Биголо е роден 1170 г. в Пиза, Италия. Най-забележителният му принос към живота ни се намира на горния ред на клавиатурата Ви. Въпреки, че не е известен толкова, колкото други свои съграждани италианци или костенурки нинджи Леонардовци, има много, за което да му благодарим.

Докато пътува из Северна Африка, Лео открива, че местната система за номериране 0-9 е далеч по-добра и превъзхожда наложената преди хилядолетие римска X V, създадена да бърка учениците в начално училище поколения по-късно. Леонардо донася тази нова система в Европа и в крайна сметка успяваме да изобретим Судоку-то.

И сякаш това не било достатъчно, Леонардо от Пиза ни дава и един друг, по-малко познат подарък в математиката. Ако не сте чували за Редицата на Фибоначи ( филми по романи на Дан Браун не се броят), не се безпокойте.

Това са удивително малко на брой числа, които свързват по един изключителен начин математиката и природата. От дълбините на океаните до цветята по планините, дори и в тяло на един човек. Фибоначи е навсякъде.

Редица включва числа, всяко от които се получава като сума от предходните две, като първите две числа са 0 и 1: 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34. На пръв поглед изглежда доста скучно, но погледнете следните примери:

Да започнем с правоъгълник, мярката на чиито страни е винаги число от Редицата в последователен ред. За да е по-просто, нека използваме 8 и 13. Ако поставим квадрат 8 на 8 вътре в правоъгълника, остава друг правоъгълник със страни 8 на 5 , в който поставяме квадрат 5 на 5 и т.н.

На тези които им е трудно и скучно да ме следят, нека погледнат горната картинка. (положени са усилия, за подобряване на илюстрацията със специални ефекти).

Фибоначи

Моделът продължава да се повтаря, докато не започнете да скучаете. Ако сега свържем ъглите на квадратите, получаваме спирала, която много напомня за черупката на Наутилус? Идентична е.

Спирала на Фибоначи

Наутилусът е от семейство главоноги, обитава дълбоките склонове на кораловите рифове до 800 метра и е официално най-грозното животно, което съм виждал.

Спирална галактика

Ако вземем по-горе илюстрираната спирала и я завъртим около центъра й, ще получим перфектния модел на спирална галактика.

Човешкото тяло и Фибоначи

По-голямата част от интересните неща на Редицата на Фибоначи не са директно свързани с нея, а с номер който се извлича от там – Златното сечение. Ако разделим всяко число от редицата на предходното (2 / 1, 3 / 2, 5 / 3, 8 / 5), бързо се появява нов модел.

С увеличението на числата, резултатът който получаваме клони към 1.6180339887, Това златно сечение е било открито в областта на архитектурата, икономиката, музика, естетика, и разбира се, природа. То затормозява учените вече 2400 години.

Фибоначи и архитектурата Слънчоглед

От еволюционна гледна точка, най-добрият начин да се гарантира успехът е да има много поколения. В слънчогледа естествено еволюира метод за съхранение на семената, който позволява оптималното използване на пространството.

Невероятно е, но всички семена са точно под ъгъл 137,5 градуса едно към друго, който отговаря точно на Златния коефициент. Допълнително към това, броят на крайните линии в спиралите на слънчогледа е винаги число от Редицата.

Златното сечение

Златното сечение можем да открием в цялото човешко тяло, дори в ДНК-а на един човек. Ето и начин да се уверите сами, скъпи читатели, които сте още с мен. Използвайте дължината на нокът от пръста си като мерна единица. Първата кост в пръста е точно 2 нокътя, следващата е 3, по-следващата е 5 нокътя, последния отива чак до края на дланта и е 8 нокътя. Това е Фибоначи в действие!

Продължете с дланта към ръката – отново Златното сечение. Това важи, чак до Вашето ДНК-а. Една нишка е точно 34 на 21 ангстрома.

Редицата на Фибоначи е истинско чудо. Примерите са прекалено много и не могат да бъдат обхванати в една статия – моделите, по които едно дърво развива клони, начинът, по който един паяк изгражда мрежата си, дори начинът, по който се образуват капилярите в човешкото тяло – всичко следва Редицата и никой не знае защо.

Възможно ли е най-големите човешки открития в тази сфера да предстоят?

share button