14 февруари – Свети Валентин vs. Трифон Зарезан

14 Февруари. Улиците са изпълнени с влюбени, но не хванати за ръка, а скитащи с търсещи с присвити очи. Магазините са облицовани с розови и червени сърца, като надпреварата е за размер, матрял и разбира се... цена. В другата край на хранителната верига - кръчмите. Нещата не стоят точно така, а по скоро, със спокойствието на палач, всеки посетител пука пръсти наум, канейки се на собствената си глава.

Свети Валентин

Чалгата на празниците. Връх в разрухата на взаимоотношенията между двама здравомислещи хора. Ако си с някой и държиш на него, само Свети Валентин ли е ДЕНЯТ, в който да му покажеш? То... тоя празник си е чисто католически, а стотиците хиляди безмозъчни млади хора в България, които не са католици и го "празнуват" са поредното доказателство за тъпанаризацията на населението.

Шестнадесетгодишните порно принцеси, ходещи полу-голи по улиците са някак по-усмихнати, стиснали червена роза в едната ръка и цигари "Тубдиспансер" в другата. Кавалерите им - със свежо изрусени кичета и педалски прически крачат някак гордо до тях, още несигурни в половата си ориентация. Ресторантите са изпълнени с народ, поглъщащ смешни количества храна и чаша вино на "промоционални цени". Седнали един срещу друг, момче и момиче се надлъгват, хванати за ръце, объркани от неловката ситуация.

150 килограмови мъжаги способни да скрият Арнолд между бицепса и трицепса си сега са награбили плюшени мечета, държащи в скута си сатенено сърце с надпис "АЙ ЛОВ Ю". Някои даже го казват. Баровете имат "Сейнт Валънтайнс дей" промоции, а вътре се разхождат разголени куклести девойки с гащи "Флирт" и лъка и стрелата на Купидон. Бе общо взето идеята стана ясна. Няма да се хабя да пиша повече за тия, че не остана време.

Трифон Зарезан

Нашенският Свети Валентин и то не за друго, ами човек като се "нареже", па го избие на любов и малко невъзможност. Трифон Зарезан е празник на лозарите и винарите. По традиция, весели хора се разкарват по улиците с бутилка домашна отвара, с лозова пръчка инсайд. Вричат се във вечна обич и уважение на ближния, а на тембъра и изражението им може да завиди дори Бари Уайт в най-лиричните си моменти на сцена.

Ако имаш късмета да си от лозалско село ставаш свидетел на чупки и прищявки от походката на околните, пред които Максим Стависки би се разплакал и скочил пред Хамър, минаващ бързо, лакатушейки по улицата. Хората, които отбелязват празника са далеч по - искрени със света и себе си от горните. Далеч по-земни и по неангажирани със света и неговите маловажни проблеми. Винаги съм си мислил, че в алкохолиците има много от Дзен. Те обръщат внимание единствено на нещата от които зависят пряко и не се обременяват с конспирацията на шибаната планета.

ПС: Ако нещо не ви хареса, проумейте фактите: От мотане по чужди блогове не ми остана време да пиша в моя. Имам творчески екип, който също е дал полов ден на всички турбо заинтересовани читатели. Плюйте и по тях!

spodelime

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *