Имало някога много много отдавна един самотен остров в океана. Той бил толкова отдалечен от сушата, че обитателите му дори не подозирали, че съществуват и други хора на света. Хората на острова живеели просто и щастливо (доколкото им позволявала човешката природа): ставали сутрин рано, трудели се за прехраната си, вечер се прибирали при семействата си, а след това заспивали уморени.
Когато някой се разболеел или имали проблем, отивали при Старицата в пещерата и тя им помагала. Никой не знаел колко е стара и дали е вещица, знахарка или могъща магьосница, но всички я почитали и се бояли от нея.
На празник запалвали голям огън и всички се събирали да пеят и танцуват. Понякога дори идвала Старицата и започвала да им разказва чудни приказки за далечни страни, отвъд безграничната морска шир.
Но както във всяка приказка, нещо се променило. Любопитство започнало да мъчи хората. Започнали да се чудят дали наистина има други земи освен тяхната и дали чуждоземците са толкова странни и различни.
Решили да построят кораб и най-достойните сред тях да се отправят да търсят чужди земи. Старицата не спирала да ги предупреждава, че страшно проклятие ще застигне острова, ако дори един човек го напусне и Боговете им ще се отвърнат от тях. Но нямало кой да я послуша.
Настъпил денят и корабът отплавал. На следващият ден страшна буря ги застигнала. Корабът пострадал сериозно и едва успели да стигнат обратно до острова. А там ги очаквала страшна картина – бурята ударила с цялата си сила острова, камък върху камък не бил останал – нямало нито един оцелял. От предишното райско кътче били останали само разрушения, двадесетината мъже от кораба и Старицата. Пещерата й успяла да я защити от стихията.
Оттеглила се Старицата и започнала да моли за милост Боговете. След седем дни се върнала в селището (или каквото било останало от него) и събрала оцелелите. Казала им, че има шанс островът да се възроди. Боговете склонили да създадат жена за всеки мъж на острова, каквато той сам си пожелае, за да създадат семейство и отново да се насели земята им.
Но за да не забравят за грешката си, довела до проклятието, от този ден нататък жените им ще раждат само мъжки рожби. И всеки мъж от острова, когато достигне определена възраст, ще избира сам каква да бъде жена му, но ще се радва само на синове.
И заживели по новите превила хората от острова. Сменили се много поколения. Миналото било забравено. Начинът им на живот им се струвал съвсем естествен и нормален. Докато един ден до островът доплавал кораб…
Чуждоземците идвали от далеч, били плавали дълго – искали да починат на суша и да постегнат кораба си. Домакините ги посрещнали топло и радушно. Заредили се дни изпълнени с интересни истории за далечни земи и чужди обичаи, за невиждани животни и чудати хора.
След време на моряците направило впечатление, че децата са само момчета и запитали какво става. Старейшините на селото простодушно разказали историята на острова и данъкът, който плащат за грешката си. Чужденците ахнали удивено:
- Значи сами измисляте жените си? Не просто ги избирате, а ги ИЗМИСЛЯТЕ?!?
С нескрита завист те започнали да оглеждат месните жени. Тогава един от младите моряци се обърнал към домакините:
- Не мога да отрека, жените тук са много привлекателни. Но едно не разбирам – защо нито една от тях не е идеална? Защо всички имат някакви недостатъци?
Тогава възрастният мъж седящ до него сложил ръка на рамото му и се усмихнал бащински:
- Защо имат недостатъци ли, синко? Ами, за да има за какво да ги обичаме…