Полицай ми написа глоба за неправилно пресичане

Напоследък често се пише против изстъпленията на полицията, полицейският садизъм и убийствата в полицейските участъци, но се сетих, че има и положителни примери. Вярно е, че не се случва рядко да те спре полицай и да не започне да те подпитва "А ти, к'во работиш? А сега к'во ше прайме?" и други такива. Понякога са "корави копалета" и просто следва мучене и "разпореждане", но случаят, за който ще говоря е различен. Дори бих го определил, като доста положителен и даже европейски.

Случи ми се през миналия 20-ти век. Вървя си аз, шеметлея, заглеждам какичките и стигам до едно кръстовище, което по всяко време на денонощието е натоварено. Щях да пропусна да подчертая, че участвам в движението, като жертва (пешеходец). Та вървя си и понеже нещо ме беше домързяло, реших да мина на пряко, като камиказе между колите. Уж се оглеждах, но после разбрах, че не са така нещата...

Тръгнах да минавам и по средата на кръстовището, а то е доста подобно на това пред бившия партиен дом, където всяка седмица някой си заминава, но да се върна на случката. Точно по средата, тъкмо бях минал единия поток от автомобили и чувам свирка. Полицейска свирка. Погледнах и пред мен, точно в средата на кръстовището спряла една полицейска кола, до нея двама полицаи - фатмак и капитан и се опитват да контролират трафика.

Едната от улиците беше затворена за автомобили, поради някакво шествие или демонстрация и полицията пази да няма инциденти. Свирнаха ми полицаите, но си казах - ще се направя на ударен и ще видим, може пък да не са ме видяли от многото коли. Сега, като се сещам отново за тази случка, си давам сметка какво е било движението щом не съм видял полицейската кола, която беше на има-няма десет метра...

Както и да е, преминах, застанах от другата страна на пътя - точно да мантинелата, където стояха група колеги и зачаках да видя дали полицаите са ме забравили, но уви- не бяха. Няколко секунди по-късно до мен дойде капитанът, поздрави ме, представи се и ми направи забележка за рисковото пресичане, което направих. После ми поиска документ за самоличност и ме глоби.

Трябва да отбележа няколко важни неща, които се срещат рядко.

Първото е, че в действията на полицая нямаше нищо двусмислено от сорта на - к'во ше прайм са? Второто е, че самото ми спиране, разговора и глобяването, минаха, като по учебник. Ако ситуацията беше заснета, спокойно можеше да се преподава, като пример за етикет на полицията. Третото, което запомних от на пръв поглед неприятната случка, беше това, че е в мой интерес да спазвам правилата за движение. Човека съвсем съвестно ми обясни нещото, което си го знам по принцип, но дявол знае защо, го пренебрегвах.

От дистанцията на времето мога да кажа, че това бяха едни от най-смислено похарчените 5000 лева. Факт е, че след онази случка не съм имал случай да наруша правилата за движение - било, като пешеходец или като водач. Доволен съм. Нищо, че често ме освиркват, когато карам с 50.

бутон за социални мрежи

2 мнения за “Полицай ми написа глоба за неправилно пресичане”

  1. Това трябва да се прави ежедневно. Има толкова много хора, които пресичат (притичват) неправилно. За съжаление, повечето пенсионери, които едва кретат и едва ли могат точно да притичат.
    А на мен и детето ми ни се чудят защо не пресичаме като няма коли в момента. Аз казвам, че изчакваме да светне зеленото. Смеят ми се. Ами те са за смях, не ние. Защото ценим живота си, правилата за движение по пътищата на България.

    ПП. „ЧовекЪТ“ (в предпоследния абзац).

  2. Би било прекрасно да има повече полицаи, като този от статията по-горе… и повече хора, като Вас, които са си взели поука от тази случка :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *