Зеленчуци който не яде …

Кой ли не се изреди да прави ценови анализ на зарзавата през последната година - това зеленчукопроизводители, прекупвачи, търговци, професори, икономически анализатори, че и един министър. Цената на живота била паднала, защото цената на краставиците се понижила, това сподели с широката общественост министът П.Д. през лятото. През това време клиентите роптаеха, че им е скъпо и псуваха мръсните селяни, че пак са тръгнали да богатеят на техен гръб. Псуваха и търговците за същото. Зеленчукопроизводителите псуваха мръсните прекупвачи, че им купуват доматите по 30 стотинки и ги продават по лев и нещо. Прекупвачите псуваха правителството и международното положение за високите цени на бензина.

Сигурно и международното положение е псувало някого, но тихичко, иначе да се е чуло.

Продавачите на пазарите псуваха прекупвачите, че им дават зарзавата скъпо, псуваха и бабичките, които продават на съседните сергии, че им подбиват цената. Бабичките и те не оставаха назад и псуваха търгашите, че само гледат търговийката и "ги мръзи да копат", а всички заедно псуваха турците, че продават доматите си евтино и съсипват родното производство. Митничарите, които пускаха безмитно турските домати за по 1000 кинта на ТИР, като че ли никой не ги псуваше.

Лятото мина в едно голямо псуване, всеки недоволен и гледа в паничката на другия и псува ли, псува, а нещата са по-ясни и по-нормални, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Всеки участник по веригата има интерес да направи по-малък разход и да получи по-висок приход. Всеки един гледа да вземе максималното, това е логично и така трябва да бъде. Като започнем от селянина, който продава на прекупвача и свършим с продавача на сергията, всеки един от тях иска да вземе максималното, което е склонен да плати купувача. Така погледнато на нещата изглежда нелогично цените по пазарите да са високи, при положение, че са пълни със стока, която изгнива и доста от нея се изхвърля (изхвърлянето е привидно). Изглежда нелогично, но си е съвсем логично, защото цената не е определяща за търсенето. На една лелка и трябват 50 или 100 кила домати за да си направи зимнината и тя ще си ги купи. И без пари да и ги дават, и да е много лакома, тя трудно ще вземе повече от необходимите й, защото няма какво да ги прави. Същото е и с малките количества, които хората купуват за вечерята си. Именно тук се крие уловката. Търговецът и дребният производител, които киснат цял ден на пазара, нямат никакъв интерес да продават под максималното, което могат да вземат.

Някой би попитал и би си отговорил - защо днес продават доматите по лев и като не успеят да ги продадат, утре ще трябва да ги хвърлят, защо не ги продават по 50 и да не ги хвърлят.

Въпросът е логичен на пръв поглед, но е по-логично, това което се случва на практика. То не случайно се случва година, след година. Случва се, защото е логично да се случи. Нещата са прости и ако човек не се загледа под повърхността, няма начин да ги разбере.

Получава се приблизително следното. Днес продавачът е получил съвсем пресни доматки, които са набрани рано сутринта и в 9 вече са на сергията. Той ги е купил за 40 стотинки килограма и е решил, че иска да им вземе максималното - над лев, че да си покрие транспорта, таксите и рушвета за фитосанитарния контрол. Той може и по 50 стотинки да ги продаде и като ги свърши и тегли чертата ще е на нула, но трябва да е луд или слабоумен за да го направи. Значи идват му доматите, да речем 500 кила, за които е платил 200 лева, платил е и такси да кажем 10 лева, транспорт 20 и ще яде и пие кафе за 7-8 лева през този ден.

Той има две възможности - да се огледа как са цените наоколо и да си избере подходящата, като рискува да не продаде част от стоката, или да и сложи минималната цена от 50 стотинки, под която не може да си позволи да падне. Тук логиката си казва думата. Човекът се е научил, че не е задължително да продаде всичко за един ден. Знае, че доматите ще изтраят 3-4 дни преди да се сдухат и избира да започне да ги продава възможно най-скъпо. През това време минават клиентите, някой купува, петима минават и псуват тихо, че не го знаят колко е луд.

На втория ден доматите все още са добри и нашия човек продължава да им държи цената и пак продава, колкото може. Той знае, че ако ги продаде, докато са хубави, на цена близка до себестойността им, няма да може да продаде нищо на тази цена, когато се скапят. Научил го е от опит или някой му е казал. На третия ден, търговецът сваля от цената, защото знае, че доматките му вече ще започнат да втасват и продава повече. На четвъртия ден е успял да продаде повечето домати на добра цена, но са му останали някакви, които започват да се превръщат в проблем. Тогава нашия герой - продавача, решава да се отърве бързо от стоката си. Оглежда се да види дали щатните мрънкачи са наоколо - същите онези, които три дни обикалят и мърморят, че им е скъпо и рязко сваля цената на 50 стотинки и избива рибата. Гребе с черпака, защото доматите са полутечни и ги шитка, като топъл хляб.
На петия ден цикълът се повтаря - пак зарежда прясна стока и пак гледа максималната цена.

Така стоят нещата. Всеки гледа да вземе максималното. Така е производителя на чушки от Ямбол, така е онзи с доматите от Кресна, така е бабичката с марулите от Казичене, така са и продавачите на сергиите.

Естествено тези подробности не им пречат да се псуват взаимно. Псуваха се миналото лято, ще се псуват и през идващото, а градските бабички ще продължават да се вайкат и да обясняват, колко е просто да се произведе кило зарзават и ще се жалват, че им е скъпо, а икономическите факири ще продължават да умуват за таван на цените, така както журналистите ще продължават да задават тъпите си въпроси на изнервения от жега и безпаричие народ по пазарите.

бутони към социални мрежи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *