Налей пари и направи финансова криза

Известно е, че централните банки имат навика да заделят средства във вид на резерв. Тези пари стоят, като гаранция за стабилност и се ползват, когато се налагат големи харчове. Самото наличие на резерви е добро решение и само по себе си не е фактор, който да предизвика криза. Проблемът става, когато се получи прекалено силно политическо влияние и в резултат на него се пуснат голямо количество пари.

Парите в резерв, са реални пари. Те са натрупани, когато е имало икономически подем и са оставали излишъци. Самото пускане в обръщение на пари от заделените, не би било проблем, ако е в някаква разумна граница. Понякога се случва и обратното - пускане в количества, които са над възможностите на икономиката и това води до резултат, сходни с тези от печатането на пари без покритие.

Уловката се състои в това, че в периоди на икономическа стагнация, пускането на вече изкарани пари, но в големи количества, води до там, че се получава изкривяване на пазара. Възможно е да се получи нежелано въздействие, което вместо да реши проблема, може да предизвика неговото задълбочаване. Например в дадената икономика съществуват определени количества трудова сила, производствени мощности и някакъв таван на пазара. Вливането на пари, които нямат реално покритие в дадения момент, води до по-голямо потребление, което рефлектира върху цените и те започват да се движат нагоре.

Типичен пример е случилото се по време на златната треска, когато се получава натрупване на голямо количество пари в ограничена икономическа среда. Това довело до рязко повишаване на цените на всички стоки. Да речем, че в железарията има 20 кирки на цена от 2 долара, но в същото време има 100 златотърсача, които имат нужда от кирки. Те имат и някакви свободни пари, които реално не им вършат работа, защото им трябват кирки за копаенето. Започва наддаване и цената на кирките вече не е 2 долара, а е 45. Чиста проба инфлация, предопределена от свободния капитал и стоковия дефицит.

Останалите начини за предизвикване на криза и икономическа нестабилност, хиперинфлация и девалвация, са сходни и пак са свързани с наливането на пари, които са без стоково покритие. Освен споменатите - печатницата и резерва, тук влизат и останалите средства, като заеми, фиктивни капиталови средства (акции, облигации и други), както и трансферите на пари от зони с висок икономически ръст, към места със слаба икономика.

Типичен пример за нестабилност, предизвикана от наливането на готови пари, е пазарът на имоти и строителния бизнес у нас в момента.

Балонът започна да се надува преди близо години, когато много българи заминаха към Италия, Испания и други богати европейски държави и започнаха да пращат пари на близките си тук. В резултат, част от тези пари бяха насочени към инвестиции в недвижимости. Статистиката хваща част от трансферите на пари от Запада, но и не хваща доста от парите, които се пренасят физически - в джобовете и багажа на пътниците. Реално близо 10 на 100 от БВП се състои от такива пари, което обяснява и бюджетните излишъци, както и високите цени на стоките за масово ползване, в сравнение с останалите държави от ЕС и доходите там.

Лесните пари, които бяха наливани в продължение на години, се оказа и една от причините да имаме повишение на цените на жилищата с 300- 400 процента, което не лежи на здрава икономическа основа. Не трябва да забравяме и другия фактор - готовите пари, които бяха инвестирани от чужденци, което също се отрази на цените. Тези подробности доведоха до строителен бум и като, че ли убягнаха на измислените спецове и бюджетни факири.

Сега какво се получава. В Западна Европа има криза. Дали е реална или се спекулира, не е толкова важно. Важни са последствията. Паричните потоци към България спират.

Нещата са по-прости, отколкото изглежда.

Защо няма криза в земеделието?

Споменаването на криза и земеделие в едно изречение се дължи на няколко неща.

  1. Едни хора лъжат.
  2. Други хора не различават земеделие и животновъдство.
  3. Останалите са подведени от първите два чешита специалисти.

Че нещата могат да са с пъти по-добре, няма спор, но и невежеството е в изобилие.

Успоредно с фалитите на фиатните пари се роди и феноменът Bitcoin, който бавно, но с постоянство се налага като универсална валута. Няма какво да се лъжем, кризата е в резултат на валутни спекулации на централните банки. Та нали те печатат пари и не оставят пазара да се изчисти.

Бъдещето изглежда все по-интересно с факта, че цифровите валути са тук и ще изземат контрола от ръцете на правителства и банки с времето. Няма да стане утре, нито след 10 години, но ще се развие, като Интернет. Вече системата натрупва и инфраструктура. Проекти като CoinBase, Kraken, Blockchain.info, BitRef, BitAccelerate, ShapeShift и много други вече са гръбнака на екосистемата.

Накрая ще завърша с един пример - борсата Binance за миналата година е декларирала по-голяма печалба от цялата група на Deutsche Bank. Коментарът оставям на вас.

бутон за споделяне

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *