Мутробарок в София

Мутробарокът продължава да “краси” града още от първите години на прехода и въпреки, че все повече се стараем да приличаме на западноевропейци, заведенията, къщите и кооперациите в София подчинени на кича продължават да никнат като гъби.

По характера си мутробарокът е варварско убийство на добрия вкус, прикрито зад алибито на разкош и лукс. И причините за възникването и съществуването му са същите, които карат безброй метреси в София да продължават да носят клинове с леопардови десени, комбинирани с цикламени ботуши, пък били те и Roberto Cavalli, D&G и т.н.

Източник: http://whata.org

Мутробарокът в модата и архитектурата е най-прекия път от картофите до ВИП сепарето на Версай и по дефиниция се използва само от хора, ламтящи за внимание, но страдащи от болезнена липса на всякакви качества, с които да го привлекат.

Сигурно сте чували някой ваш познат да споделя в лицекригата, че еди-кой си клуб е много луксозен. Това в превод означава, че когато преминете през прага на вратата ще изпитате нарушение на ритмичната дейност на сърцето и внезапен световъртеж. Защото няма да знаете къде е горе и къде е долу и елементи като златна тапицерия и обкантен с камъни Swarovski бар ще ви накарат да се чувствате сякаш играете тетрис на девета скорост.

Доайен в кича по нашите географски ширини е Юлиан Тахов, майка и баща на интериорните решение, вземани при обзавеждането за такива жалони на българския културен живот като Версайт, Син Сити, PlayHouse, Club Diamond, Хедон и др. Но последователи на “Таховианството” - колкото щеш и очевидно нарастват. Лошото е, че мутробарокът завладява територии, уж не подвластни на чалгата – като Mascara, например.

На мястото на култовото софийско кабаре в момента се подвизават чудовища от анаболни стероиди и силиконови красавици с претенция, че са ВИП, страдащи от тежка форма на дистимия или т.н. хронично лошо настроение, от където и характерното “тежко гледане”. То е провокирано и от факта, че вокалния хаус, който пускат в Маскара не е точно тяхната чаша чай и предпочитат да се поклащат в такт с ритмите на любимата им прогресив трайбъл чалга.

Ще перефразирам една известна максима и ще кажа, че границата между западна Европа и Балканите е там, където свършва добрия вкус и започват камъните Swarovski.

бутон за сайт

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *