Образованието в България

Образованието в България е нещо, което всеки смята че разбира, както политиката и спорта. Няма българин, който да не изскаже мнение, че нещата могат да се променят. Не дай боже пък същия този българин да стане министър на образованието. Реформите започват на часа и така до сливащия, който ще заеме поста. Не за министрите ми е думата, обаче.

Наскоро с един колега спорехме на тема образованието в българските училища. Мнението му беше, че в българските училища трябва да се учи задълбочено езици, компютри, история на изкуствата, за да може да се развивало естететиката в децата.

Математика да се учи ограничена до 4 действия събиране, изваждане, умножение и деление. Да се учи домашен бит и техника или както навремето го наричахме труд и творчество, за да може да се създадат основни умения и познания. Всички останали предмети трябва да се учат като свободно избираеми. Не трябвало учениците да се затормозяват с излишна информация, ако те не проявяват интерес към дадения предмет.

Моето мнение беше напълно противоположно.

На първо място съм против постоянните промени в образованието за щяло и нещяло. Съгласен съм, че доста неща трябва да се развиват, да навлезе широко мултимедията в образованието, но не мога да се съглася с мнението, че трябва да се ограничи от към предметите.

Математиката развива логическото мислене, колкото и математиката да не ми е силната страна не мога да отрека това. Тя от своя страна стои в основата на физиката, химията. Не мога да си представя, човек който не може да обясни основните природни явления в заобикалящия ни свят, затова учим география, биология... Да не забравяме историята. Не мога да цитирам точно мисълта която казваше, че народ който не познава историята си му се налага да учи чужда история.

Всяка цивилизована държава се стреми да даде възможност за качествено образование, защото образованието е в основата на просперитета на всяка държава. Затова независимо, че учителите в това число и военните не произвеждат готов продукт, всяка държава заделя финанси за подържането им и като целенасочена политика се строят училища, университети, библиотеки.

Представям си ако на един ученик му кажат, ще учиш това което ти е интересно, другото ще е е дотам доколкото да може да се подписваш и да смяташ какво ще стане.

Да, съгласен съм, че за тези които проявяват интерес трябва да има задълбочена подготовка по предмета, но не трябва това да става за сметка на ограничаване на нивото на знания в основното и средното образование.
Все пак и аз като един средностатистически българин също имам мнение за образованието и какво трябва да се промени :)

Смятам, че училището трябва да се стреми да създаде навици, които ще са в полза в живота, като креативност, отговорност, инициативност, дори умения как да се печелят пари, защото каква полза от човек, който може да цитира всички химични елементи и тяхното атомно тегло например, има широка обща култура, но е неподготвен за живота.

бутони за социални мрежи

1 thoughts on “Образованието в България”

  1. За по-доброто развиване и по-скоро профилното трябва да има професионални училища и то за самата професия. Както е направена Националната Спортна Академия да създава и подхотвя спортисти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *