Здрасти.
Ти си ми приятел и те уважавам. Работили сме заедно. Съученици сме. Или пък пием бира. Или ходим заедно на спорт, все тая. Ние сме приблизително на една и съща възраст и имаме приблизително една и съща история. И ти ме уважаваш, знам. И ти се опитваш да бачкаш честно в тая държава и се дразниш, че заплатата ти не е ок и градският транспорт не идва навреме. И на Плиска пияни таксиджии убиват хора, а по едно време един психар наръга майката на една приятелка 13 пъти и после не го затвориха в лудница, щото нямаше места.
Ти си ми приятел и те уважавам. И точно затова ми е гадно. Искрено гадно, някъде дълбоко в червата. Гадно ми е, че трябва да споря с теб. Гадно ми е, че стоиш срещу мене, поглеждаш ме с оня леко виновен поглед и ми казваш, че няма смисъл от протестите.
Следващите пак ще са същите, казваш.
Нека ти кажа и аз – не вярвам на следващите. И на предишните. На никои от тях не вярвам и аз, също като тебе. Но вярвам на себе си и на онея хора, които ме заобикалят на площада. Вярвам, че им е писнало също колкото на мен. Вярвам, че ще гласуват. И вярвам, че при следващите и по-следващите гафове те пак ще са навън. Докато онези се научат, че гафове не се допускат. И не спрат с гафовете. И това ще отнеме много време. Правим го за децата си, не за себе си. Правим го по принцип. За едно далечно утре, което няма дата. В календара го няма, разбираш ли? Не мога да ти кажа точно кога ще дойде, мога само да ти обещая да се боря за него.
Защото това е всичко, което мога да направя.
Протестът се превърна в парад, казваш.
Да, така стана. Така стана, защото ти си си у дома. Да, да, не гледай в тавана. За да успее този протест, той има нужда от развитие. Съвсем конкретно развитие при това – той има нужда от все повече хора, които да заливат улиците, за да нямат онези горе повече поводи да се правят, че не ни виждат.
И понеже това развитие не му се случва, протестът прибягва до единственото развитие, което сам, без ТВОЯТА помощ, може да си осигури – парадът. Дьолакроа, Берлинската стена, фенерите… знаеш ги нещата.
Защото това е всичко, което може да направи.
Зад правителството винаги ще стоят сенчести фигури, казваш.
Факт. Зад всички правителства по света стоят сенчести фигури. Всички политици на света крадат. Но крадат така, че да остава и за хората, за здравето, труда, културата, достойнството им. Крадат с уважение, братле.
И ние това искаме. Крещейки „оставка“.
Защото това е всичко, което можем да направим.
Нямате искания, казваш.
Вярно е. Вече нямаме исканиЯ, а исканЕ. И то е оставка. Защо така се получи ли? Защото всяко основателно искане, което имахме, беше отхвърлено от правителството. Помниш ли как искаме промяна в изборния кодекс? Е, Орешарката или Станишката, не помня точно кое от лицата на Янус, рече, че не можело така да викаме свършете там работата, пък после си ходете. И ако сме искали оставка, то щели сме да си караме със същия изборен кодекс. Така казаха. И ние приехме. Защото тебе те няма. И те могат да си позволят да казват, че София не е България, че сме 3000, че сме оядени, платени, ГЕРБ-ери, лумпени. И да карат социално слабите, болните, нещастните да се подписват в полза на правителството, докато назначават поредния СИК-аджия на важен пост.
Знаеш ли защо? Защото могат, братле. Ти им позволяваш. Казвам го всеки ден в лицето ти. В многото ти лица. И тогава те ме поглеждат с Оня поглед - малко виновния.
И знаеш ли какво още искам да ти кажа? Това е последният влак в България, братле, и той отива към пропаст.
И докато едни хора са се юрнали дружно да се опитват да дръпнат аварийната спирачка, ти седиш в купето и четеш вестник.
Ти си ми приятел и те уважавам. И точно затова ме е срам, братле, срам ме е до дъното на дъното на душата ми.
Лирично отклонение: оня ден си позволих да ида на морето за уикенда. Беше ми гузно, още ми е гузно. Но не в това е въпросът. На връщане минахме покрай поля, засети със слънчогледи. Беше привечер.
Слънчогледите гледаха в земята.
Автор: Elitza Mavrodinova
Не си прав приятелю. Познаваме се отдавна. Сигурно сме израснали заедно и се надявам, че и децата ни ще растат заедно. Но не си прав за този протест и затова не мога да застана до твоето рамо сега. Поискай ми друга услуга, каквато и да е тя и ще ти я изпълня, но не мога да застана до теб в този протест.
Питаш ме защо ли.
Защото стигнах до извода, че няма значени дали протеста е прав или погрешен, хората които го подкрепят не се интересуват от истината, а действат по убеждение. За тях всеки, който в костюм е лош, защото, видиш ли той защитава големите компании и не се грижи за обикновеният човек. Но знаеш ли къде щяхме да сме сега, ако не бяха тези хора на времето да помогнат на България.
Сигурно имат грехове, но никой не вижда подвига им. За да не ставам смешен в очите ти, ще ти кажа, че не гледам настрани, на долу, на горе, или в каквато и да е друга посока, като казвам, че правителството трябва да остане.
Трябва да остане, защото за щастие или не, парламентът и правителството България, макар и свързани , не са едно и също нещо.
Парламента е развалина. Парламента привлича и опорочава хората. Учат ни, дават ни примери, четем класици само и само да сме подготвени и ето, че никой не се е изкачил по тази стълбица със знанието което Смирненски е оставил след себе си и да не се е променил.
Ето вижда ли че имаме повече общо отколкото си си мислел. И все пак ме питаш, защо не съм до теб, няма ли да е честно всички да дадем всичко от себе си и да променим това място. Във всички останали случаи , освен в този в който се намираме сега, щях да те подкрепя.
А положението е, че за първи път имаме министър председател, който може да помогне на Българя. Всъщност, не. Сгреших. Имаме човек, който може да помогне на България отново. Така мразеният от теб г-н. Орешарски веднъж вече, изкупи дълга на България от тези, срещу които ти скачаш сега. Веднъж вече г-н Орешарски измъкна България от зависимостта си към бившите икономически съветски интереси.
Знам че няма да ми повярваш, затова не скачам до теб на протеста. Ти си убеден в твоите действия, а не от истината за правителството и хората които се опитват да помогнат на мен, вероятно и на теб.
Но сигурно си прав, трябва и аз да действам като теб. Да протестирам по убеждение. Тогава бих свалил парламента, за да може Министър Председателя да има подкрепа от така наречените десни, леви и централни, а не както е сега от никой.
И това ще мине, някой хора вече няма да са приятели, заради случващото се сега. Но се надявам това да не се отнася за нас.
Е значи наистина работи названието „правителството на Орешарски“,то си е негово,той е най можещия най великия и видиш ли сам ги докара „експертите“ да ни спаси,абе я се събудете да изметем тая сган!
Затова и протеста беше полезен до отстраняването на Пеевски.
До 4-5 ден показа на парламента и правителството, че хората винаги ще са най-важният фактор в управлението на една държава.
Всички управляващи и сегашните и предишните се наакаха от спонтанността и личната инициатива на хората.
Но сега, какво. Единственото искане което имат протестиращите е единственото, което парламента не може да им даде. Ще се върне и старият непукизъм на парламентаристите и това ще е по-страшно от всичко друго. Тогава, дори и да предат властта, битката ви ще бъде загубена.
Поне аз така мисля.
Не е негово, защото трябва да се съобразява с някакви идиоти от ДПС. Ако бяхте вкарали поне една дясна партия в парламента, сигурен съм, че този проблем с ДПС нямаше да го има.
Не ми се коментира пък „предизборната кампания“,промиването на мозъците на хората,изборния кодекс и всичките накуп 43 партии,които участваха в изборите…на всички ни е ясно как разсъждава Българския народ и защо от 20 години ,ако не са едните са другите,ето това искам да се промени.