Този уникален жанр принципно остава отвъд музикалната рамка, каквато ни е известна и позната като звучене. Това се дължи основно на факта, че се използват звуци или по-скоро шумове, които трудно или изобщо не се придържат към музикалната структура.
Експериментирайки, множество музиканти въвеждат т.н. psychedelic – декадентски похват, опитващ се да провокира слуха и психиката на слушателите. Самият той може да се открие в съчетанието между множество различни стилове или в използването на един или няколко конкретни за основа.
Но ако тази провокация все още се придържа към музикалната рамка и се опитва чрез музикални средства да постигне своеобразно недоумение, потрес, изстъпление и т.н., то нойз течението преминава граница и с лекота може да пренебрегне цялата музикална традиция за тези си цели.
Нещо повече – жанрът нойз използва всякакви не-музикални похвати, за да създаде общото внушение на една откровена и доста често брутална картина. Използват се всички известни форми на изкуството, а нойз събитията всъщност представляват пърформанси, изпълнени с насилие.
Някои критици са склонни да смятат, че нойзът се явява логическо продължение на industrial-ът. Слушателят се сблъсква с агресивен шум, в който се отразяват всички идеи на индъситръл стила – анти-хуманизъм, анти-музикалност, анти-социалност и т.н., но в много по-крайна форма.
Зрителите на пърформънси с нойз музика, винаги остават грубо шокирани...
Произход
Историята на този жанр ни довежда до Луиджи Русоло – италиански живописец и композитор, представител на футуризма. На него принадлежи манифеста „Изкуството на шумовете” („L’arte dei rumori”, 1913), в който той обяснява как промишлената революция дава възможност на човека да сътворява напълно нови, по-сложни и изразителни творби. Русоло може да се счита за първия теоретик на електронната музика и практически първия нойз-музикант в историята.
Композиторът изобретява и конструира инструменти, които нарича intonarumori („шумошини”) – основно това са били перкусионни инструменти за концертно изпълнение. Сам е събрал оркестър и първото изпълнение, първият нойз концерт Gran Concerto Futuristico през 1917 предизвиква огромно недоволство и недоумение в публиката (нещо, което Русоло е желал да постигне). За съжаление всички тези уникални инструменти са били опустошени по време на Втората световна война.
Като жанр нойзът се явява наследник на различни експерименти със звука. А такива са се правили в почти всички жанрове на музиката, та дори в класическата такава, основно като че ли в индъстриъла и джаза.
През 1975 година излиза албумът „Metal Machine Music”, на Лу Рид. Разбира се и той среща общо неодобрение, сам по себе си той е вероятно първият нойз и същевременно най-неуспешен албум в цялата история.
Музиката се състои от едни и същи тонове на една единствена китара, преобразувани с различна скорост на възпроизвеждане и така съчетани върху един запис. Парчетата са само четири, а последното на грамофонната плоча умишлено е повредено в края, за да се повтарят последните тонове до безкрайност.
Разбира се Лу Рид никога не се е считал за нойз музикант, но музиката му определено се свързва със зараждането на този жанр. Покрай своята песен „Perfect Day”, която впоследствие търпи множество вариации в проекти на други музиканти, той е известен и като участник в „първата анти-рок група” Velvet Underground, правеща скучни и не развиващи се парчета в края на 60-те години.
Japanoise
Нойзът се появява в Европа и САЩ, но в Япония той става още по-краен, вследствие на което японските нойз музиканти неминуемо повлияват на европейските и американските. Японският нойз или Japanoise като цяло представлява сбор от груби звуци, поток от шумове, необикновени семпли, странен и тежък ритъм, ако изобщо може да се долови такъв.
Japanoise е и най-известното и радикално течение в този жанр, а за негов представител може да се счита Масами Акита в проекта си Merzbow. Музикантите не определят музиката си като импровизация, а тъкмо обратното – като автоматична, сравнявайки я с автоматичния език на сюр-реалистите, а агресивния си шум от инструментите си свързват със собственото си либидо. Във връзка с нойза, Масами Акита споменава често изкуството на сюр-реализма и дадаизма.
Самите нойз музиканти се обвързват с изкуството като цяло и най-вече със съвременното - contemporary art, в това число музика, визуални изкуства, философия, литература. Ползват се от разпространението на contemporary изкуствата в цял свят, където видни интелектуалци оценяват експерименталната им музика и я възприемат като част от световната съвременна и бъдеща култура.
Тази привилегия, която си спечелват нойз музикантите, ги отделя от популярната музика и ги поставя на едно по-интелектуално равнище.
Други известни japanoise групи са Aube, Melt Banana, Goverment Alpha, MSBR, Masonna, ect.
Японският нойз е доста радикална суб култура. Музикантите не се притесняват да изобразят по възможно най-откровен начин различни форми на футуризма и дадаизма, всевъзможни патологии от всякакъв вид – всичко отблъскващо и едновременно с това реално. Техните пърформънси често се съчетават с неприкрито насилие и завършват катастрофално.
САЩ
Нойз музиката има своите корени и в САЩ, където Бойд Райс (NON), прави първите си шумови експерименти през далечната 1975 година. Използвал е всякакви битови електроуреди за инструменти. Той е един от първите, след Джон Кейдж, който използва грамофона като музикален инструмент, като изработва различни техники на драскане на плочите, вероятно първи прави реални скречове.
Друг известен проект е The Haters, изродено дете на концептуалния творец GX Jupitter-Larsen'а. Проектът е напълно уникален и изключително интересен. The Haters започват музикалната си история като пънк група, но е необходима само година на Jupitter-Larsen, за да осъзнае, че го интересува атмосферата на шумовете и разрушенията, а не ясната и структурирана музика.
Отнема само още известно време и The Haters срещат подкрепа в лицето на Merzbow и Maurizio Bianchi. Музикантите се хвърлят в тотални експерименти – правят музика без инструменти, дори без машини за шумове, а само от запис на различни звуци от катастрофи, разрушения на предмети и всякакви различни форми на деструктивизма.
Нещо повече – музикантите записват не само на дискове, плочи или касети, а на всякакви импровизирани уреди за възпроизвеждане на звук. Примерно – парче пластика, кръг от памук, който трябва да се допре до ухото и да се натисне, за да издаде тих леко скърцащ шум. Очевидно възгледите им за нойз надхвърлят в пъти схващането и разбирането за музика, дори спрямо споменатите японски музиканти...
Европа
На стария континент са известни такива проекти като Maurizio Bianchi (Италия), The New Blockaders (Англия) и DDAA (Франция). Тези три проекта не са в пълния си смисъл основатели на стила, но съдействат за възникването му в Европа.
Maurizio Bianchi предхожда основателя на италианския нойз - Mauthausen Orchestra. Използва електронно оборудване за възпроизвеждането на техно звуци и с това да достигне до осъзнаването за упадъка на съвременното общество. Затова създава мрачен и нискочестотен нойз.
Французите DDAA са първите експериментатори в нойз жанра. Това е проект с радикална импровизация, съчетаваща паразитните сигнали и шумове, деструктивния дизайн и обединени в общата авторска концепция Maracayace – не груб, хаотичен пърформанс.
The New Blockaders от своя страна са дует, обявявайки се с концепцията си анти-изкуство и анти-всичко. Явявайки се непосредствени подражатели на идеите на Луиджи Русоло, The New Blockaders правят негруб, но не особено приятен шумов пърформънс. Търсенето на това „анти” звучене, се създава посредством пишеща машина, вмести пиано и удари по метален предмет, вместо перкусии.
Концепцията на нойза
От всички примери досега става ясно едно - нойзът разчита на едно по-философско схващане на музиката. От една страна самият жанр повдига въпроса, докъде се разпростира самата музика и откъде започват немузикалните форми.
От друга той се явява контрапункт на цялата традиция и в това число на поп-музиката, която е твърде консервативна, застояла и напълно комерсиална. Нойзът й се противопоставя и я отхвърля (mainstream society) и изразява всичко онова, което се възприема за деструктивно, лошо и аморално.