Стратегия за развитие на научните изследвания на МОН

Стратегията за развитие на науката е адекватна, но е обречена да остане само на хартия.

От около една година Росен Угринов вече не работи в Българската академия на науките (БАН). Ниското заплащане, липсата на възможности за развитие и застоят в сектора го отдалечават от биофизичните научни среди. В момента Росен Угринов е организатор на клинични изследвания известна в частна компания и взима почти 20 пъти по-голяма заплата, отколкото в БАН.

„Науката е приоритет само на думи”, казва той. И според него без промяна в националната политика българската наука няма шанс. Блед лъч надежда за такава реформа е Стратегията за развитие на научните изследвания, която вече е внесена за обсъждане в Министерския съвет.

Стратегията идва във време, когато младите хора като Угринов нямат интерес да правят научна кариера, и само 500 от общо 3700 учени в БАН са до 35 г. А дори и да имат желание, нямат условия. Все още над 60% от оборудването в научните организации не е подменено по данни на МОН.

Но въпреки всички негативни статистики, приказките за реформа в сектора винаги са били в бъдеще време и парите са се давали, без да се отчитат постигнатите резултати. И до днес бизнесът и науката трудно говорят на един и същ език. Така страната рискува да остане без академични кадри, а стратегическата цел на Европейския съюз да се изгради икономика, основана на знанието, за България ще е утопия.

Стратегията

На фона на тези проблеми стратегията на Министерството на образованието и науката (МОН) задава основните насоки за развитие на науката до 2018 г. И то в правилната посока.

В проектодокумента са набелязани няколко първостепенни научни области, чието развитие да подпомогне растежа на страната. Това са биотехнологиите и храните, информационните технологии, алтернативните източници на енергия и енергоспестяващите технологии, материалознанието и нанотехнологиите, опазването на околната среда и културно-историческото наследство.

Избраните сфери ще получават целево финансиране, като до 2013 г. то трябва да достигне 2/3 от публичните средства за наука.

Според Евгений Иванов, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), избирането на водещи научни области е единственият възможен начин за развитието на сектора у нас.

В момента 90% от парите за наука отиват за битови разходи и заплати, като само 10% се отделят за правене на същински изследвания по данни на МОН.

Георги Ангелов, старши икономист в институт „Отворено общество”, казва, че е добре да има такива приоритетни сфери, но при условие че са ясни критериите, по които са избрани. „Научните изследвания в тези области трябва да са свързани с икономиката, така че резултатите от тях да се прилагат в производството”, уточни той.

Не на същото мнение са обаче привържениците на статуквото в системата на науката.
Акад. Никола Съботинов, председател на БАН, подкрепя идеята за определяне на научни приоритети, но в същото време смята, че влагането на средства в тях не трябва да става за сметка на останалите сфери.

Опит за реформа

По-рано тази седмица образователният министър каза, че стратегията предвижда парите за наука да бъдат разпределяни на конкурсен принцип. Планира се половината от бюджетните разходи в сферата ще се дават чрез кандидатстване с проекти, е записано в стратегията.

Целта е да се насърчи конкуренцията между научните звена и да се прекрати порочната практика средствата да се дават дори и на организациите, които не развиват научна дейност.

Според Росен Угринов идеята финансирането да става на проектен принцип е добра, но трябва да бъде внимателно планирана. „В момента писането на проекти е много слабо застъпено при подготовката на младите кадри”, казва той.

Очаква се държавата да запази водещата роля при финансирането на научната дейност в България, тъй като връзките между науката и бизнеса са изключително слаби, а финансирането от частния сектор – минимално.

Според изпълнителния директор на КРИБ Евгений Иванов това е така, защото доскоро бизнесът е трябвало да се грижи за оцеляването си и намирането на пазари. Но по думите му вече има инициативи от страна на предприемачите за промяна. Особено в „сферата на енергетиката и енергоспестяващите технологии, информационните и комуникационните технологии, минно-геоложките проучвания и соларните панели и системи”.

Университетите като научни центрове

В стратегията се предвижда и създаването на научноизследователски комплекси. Те ще бъдат изградени около водещи висши училища, които правят наука в приоритетните области.

Идеята е да се засили сътрудничеството между университетите и останалите научни организации и така висшите училища да станат средища на научната дейност.

Според Евгений Иванов от КРИБ това е стъпка в правилната посока. „Седемдесет процента от изследванията в света се правят именно в университетите”, казва той.

В момента тенденцията е точно обратната, тъй като едва една шеста от бюджетните разходи за наука отиват в университетите.

Предложенията в стратегията за развитие на науката на Даниел Вълчев, макар и плахи, са напълно адекватни и в правилната посока за модернизация на хербаризираната система. Само че остава едно основно притеснение. Програмата идва половин година преди избори.

„В България често в края на мандата се приемат дългосрочните програми, които следващото правителство хвърля в кошчето”, коментира плана на МОН Георги Ангелов. Според него дори следващият кабинет да прилага политиките, заложени в стратегията, промените със сигурност ще се случват по-бавно от предвиденото.

Така, колкото и добра да изглежда на хартия програмата на министър Вълчев, има твърде гоям риск тя да остане само едно добро пожелание.


ПРОГРАМАТА НА МОН НАКРАТКО

Държавата определя няколко няколко области, които да се развиват и финансират приоритетно. Това са биотехнологиите и храните, информационните технологии, алтернативните източници на енергия и енергоспестяващите технологии (соларни панели, слънчеви колектори), материалознанието и нанотехнологиите, опазването на околната среда и културно-историческото наследство.

Средствата ще се разпределят на конкурсен принцип на базата на разработените три-петгодишни научни програми на университетите и БАН.

Около водещи университети, които правят наука в приоритетните области, ще се изградят научноизследователски центрове.

Предвижда се създаване на система за независима оценка, за да се съберат обективни данни за качеството на науката у нас. Тя ще включва оценяване от външни международни експерти и вътрешна оценка на научните организации. Оценяването ще става на всеки три-пет години, а до 2013 г. всички звена трябва да минат първа международна оценка.

В стратегията е планирано и подобряване на сътрудничеството между научните среди и бизнеса.

НАУКАТА В ЧИСЛА

По данни на МОН:

  • Над 60% от оборудването в научните организации не е подменено.
  • 90% от парите за наука отиват за битови разходи и заплати, като само 10% се отделят за правене на същинска наука.
  • 0,1% от БВП е частното финансиране на научната дейност у нас, което е 10 пъти по-ниско от страните в ЕС.
  • 400 – 700 лв. са средните заплати в научните институции.
  • 500 от общо 3700 са учените до 35 г. в БАН
  • 48 години е средната възраст на новоизбраните доценти у нас, а на професорите – 58 г., по данни на акад. Петър Кендеров, председател на Висшата атестационна комисия.

социално споделяне

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *