За свободните хора /извадки от книга/

Защо оспорваме мнението на другите за нас и дори се опитваме да го променим, но почти никога не поставяме под съмнение собствените си убеждения - какъвто и стрес и тревога да предизвикват у нас? Например не би ни хрумнало да се гмуркаме за скрито съкровище във ваната си, защото знаем, че в най-добрия случай можем да се надяваме да намерим там само няколко пластмасови перли. Но въпреки това се гмурваме с главата надолу в този свят, за да опитаме да станем “специални”…

Какво преследва личността, която търси власт, какво я тласка напред в живота? Страхът. Това е несъзнателната нагласа, която първо поражда тези противоположности, а после несъзнателно ги обслужва: чувството, което преобладава е, че ако не станем “някой”, никога няма да постигнем сигурност и безопасност. Най-силната, почти непреодолимата причина за страха е убеждението, че ако не сме специални в собствените си очи или в очите на другите, нямаме никаква власт, а щом сме без власт, ще загинем, ще изчезнем. Тази идея води и мъже, и жени до срив…

Както ще видим, това съревнование не може да ма победен край, защото сме завързани за онова, от което се опитваме да избягаме. Ето защо ни е толкова трудно да се отпуснем, дори когато е настъпим моментът спокойно да се наслаждаваме на плодовете на труда си…

Ако си беден - мисловно, емоционално, физически, - искаш да бъдеш богат, нали така? Искаш да имаш богат ум, силни чувства. Това означава не друго, а да преследваш противоположното, а в противоположното се съдържа онова, от което бягаш. Онова, което преследваш, съдържа онова, от което бягаш. Когато си беден, искаш да станеш богат и познаваш по силата на контраста, какво е да си богат. Преследваш богатството мислено и по този начин създаваш противоположното посредством желанието си, докато чрез признаването на факта, че си беден и чрез старанието да се освободиш от представата за бедност, ти унищожаваш противоположното…

Прошката е дълбоката вътрешна увереност, че с изключение на обстоятелствата, между вас и вашия насилник няма истинска разлика…

Отчаяното търсене на щастие е продължение на нещастието. Щастието никога не изпитва импулс да се търси. То просто е самото себе си. Стремежът да добиеш увереност е част от съмнението в самия себе си. Надеждата за по-светло бъдеще е продължение на тъмното и несигурно минало. Дори вината, която изпитвате, задето се ядосвате, е продължение на вътрешното раздразнение.

Всяка посока, в която поемем, за да избягаме от някакво нещастие, е продължение на това нещастие, независимо на какво време и разстояние ще се отдалечим от него. Докато изхождаме в изборите си от това ниско ниво на съзнание, решенията ни ще произлизат от същото място, от което произлизат и проблемите ни. Знаеки това, можем да разберем и дълбокия смисъл на Христовото послание: “Каквото посееш, това ще пожънеш.”

споделяне на връзка

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *