Съществува ли истинската любов? Готови ли сме за нея?

Любовта. Това е всичко, което можем да кажем за нея, всичко останало би било просто демагогия и липса на достатъчно опит. Съгласни ли сте с мен?

Любов, сърце

Генезиса на човешките взаимоотношения, тяхното зараждане, развитие и приключване е темата, която интересува не само мен. За това се говори и пише навсякъде, издадени са хиляди томове, велики умове са давали своите оценки и коментари. В крайна сметка до къде сме стигнали? Разбираме ли любовта? Научени ли сме да я откриваме в ежедневието си? Способни ли сме да и се отдаваме безрезервно - не съм убеден!

Според повечето хора, това е мое лично мнение, любовта е средство да притежаваш другия. Да го накараш да те боготвори и да изпълнява всички твои прищевки и капризи, като в същото време е длъжен да ти осигури лично пространство и търпимост. Всичко това като гаранция за неговото всеобхватно доверие в теб и любовта ти.

Вариациите на тази тема са безброй и аз не искам да се впускам в безбрежието на такъв род разсъждения, всеки сам за себе си създава теорията на личните си взаимоотношения. Бих искал по скоро да обърна внимание на това, какво е значението на материалните ценности в живота на двама души, които твърдят, че се обичат.

Началото винаги е вълнуващо, изгарящо сърцата и умовете ни, придавайки нов, непознат смисъл на нещата. Готови сме да споделим всичко, без да обръщаме внимание на последствията. "ти и аз, само двамата, света е красив и щастието е нашето верую”.

Ала дебрите на човешкото поведение са необятни, много скоро, когато действителността се изправи пред нас в цялото си "великолепие", целувките и красивите фрази постепенно остават в забвение и любовта от сърцето се преселва в ума, превръщайки се във формула за поведение, губеща смисъла си, умирайки бавно, оставяйки след себе си тъга и разочарование.

Възможно ли е любовта да умре, или ние я убиваме? Как може човекът, който до вчера бе единствен и неповторим, днес да е само "моя" или "оня"? Какво ни кара да се откажем от красотата и да се превърнем в хищници, готови да разкъсват, защото бялата техника на съседа е по-бяла от нашата или пътуване в Египет е по-стойностно от излет в покрайнините?

"Нищо не е важно, просто искам да си част от живота ми", "Обичам те и само това има смисъл", "Аз и ти, в богатство и бедност, завинаги", "...не ме интересуват парите, искам само теб, такъв какъвто си", познато нали?

Способни ли сме да обичаме? Можем ли да разпознаем любовта? Не сме ли изгубили безвъзвратно желанието да даваме без да очакваме нищо в замяна? Способни ли сме да гледаме в очите на другия с непрекрито възхищение? Готови ли сме наистина за Любовта?

бутон за споделяне

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *