Всички тези модерни социални мрежи може би понякога помагат да намериш стар познат или приятел, но освен това внасят известна доза студенина в отношенията между истински приятели.
Няколко мой познати с профили във Facebook, независимо един от друг, са ми казвали как други тяхни приятели се задоволявали да погледнат регистрациите им и най-много мимоходом да оставят по няколко реда там.
Нещо повече - отдава се голямо значение на тези редове, като висша форма на внимание. Тъжното е, че в споменатите случаи става въпрос за отношения между хора живеещи в едно и също населено място.
Поводът за написването на тази статия е едно телефонно обаждане от преди месец и нещо, в една дъждовна вечер към полунощт, под козирката на трибуната на стадион "Георги Раковски" в гр. София.
Един скъп за мен човек имаше рожден ден и аз се обадих в последните минути на деня за да му го честитя. Тогава за последно чух историята за това как еди кой си не оставил няколко реда по случай личния празник във фейсбуук профила.
От една страна ми стана тъжно, а от друга се зарадвах на веселата нотка в гласа на събеседника си по телефона, поради факта че се обаждам. Че има контакт. Че се чува моят глас.
Не отричам предимствата на тези сайтове. Предлагат доста възможности. Не ми харесва само това колко много се застъпват в интимният свят. Или може би обратното - колко много се застъпва интимния свят с тях.
Ето защо бих предпочел по-семпли и изчистени регистрации. Без излишни суети. Призовавам единствено и само за по-умерено ползване и повече срещи с важните/любимите хора!
Аз самият нямам регистрации в такива сайтове. Все още нямам реална нужда за да си направя. Може би затова и още няма личен блог и предпочитам да пиша тук.