Както вече е известно на всички любители на българското кино, а и изобщо на повечето хора в България, последните 2-3 години бяха наистина добри за българската киноиндустрия. През изминалите три години освен че България беше съвсем близо до номинация за Оскар, екипът на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" високо вдигна летвата на качеството, следвайки полузападен модел кино, но все пак спазващ български характерни моменти в заснемането и идеите на филма.
Другият филм - "Източни пиеси" получи също огромно признание и обра много престижни призове на чуждестранни и световни кинофестивали. През 2008 се радвахме пък на "Дзифт", малко по-назад във времето и на "Мила от Марс", "Откраднати очи" и т.н. Както обявиха навсякъде, радостната новина е, че дори на София Филм Фест, където по принцип не присъстват много български заглавия, в последното си издание, програмата беше пълна с такива, а журналистите и критиците определиха 2009та година като година на българското кино.
И наистина - имат право. Това, което се случи наистина е повод за радост и нови надежди, защото киното може да бъде важен фактор в културата и изкуството на една страна, и още повече - България има толкова талантливи творци, за които просто ще е жалко да не се реализират в тази сфера. Както виждаме, 2009 е година на първия светлия лъч в родното киноизкуство.
Всъщност, това, че съм българин, въобще не афектира на мнението ми за един български филм, още повече, както обещах, ще се спра на някои европейски заглавия, направили ми впечатление. Този път обаче няма да пиша за сюжета, а за впечатленията си от цялостното изпълнение на задачата.
Имаме филм в жанр драма с елементи на приключение. Всъщност, романът на Илия Троянов, по който е сниман филмът, се радва на много престижни литературни награди, и повечето хора го оцениха доста високо, вярващи в качествата му. Така се случва и с лентата. Нямам абсолютно никакви съмнения и тревоги относно претендентът ни за Оскар.
Да, може и да не е добър колкото останалите номинирани в категорията, но самите му качества по нищо не отстъпват на останалите в жанра, на световно ниво дори. Някъде четох мнения във форум, и един потрбител беше написал така "още няколко такива филма и с Холивуд е свършено". Еуфорията и радостта са големи, особено за един заклет киноман като мен. И колкото и да виждаш минусите, просто историята, режисурата, играта, музиката, картините и сценографията са толкова топли, че те завладяват от самото начало и не можеш да повярваш, че това се случва с българското кино.
Историята е своеобразна приказка за пътят и завръщането, за малките неща, които ни карат да обичаме живота, за семейството, любовта и духът. Талантливо режисирана лента, макар и с някои поизтъркани моменти, не може да не те грабне, ако всичко е поднесено както трябва. В този ред на мисли - екипът се е справил повече от добре. Емоцията от гледането от филма е наистина голяма. Това се дължи и на артистичните и шарени приумици, изпълващи лентата след видеозаснемане.
Има няколко смислови слоя и няколко строги метафори, към които се придъжа. Обогатена е всяка една и е развита на достатъчно добро ниво, че всеки изразен елемент да кореспондира блестящо с другия. Сюжетът, пък е изграден майсторски с ретроспекции и напълно техническо-задълбоченият сценарий, като драматургична нишка, не оставя празни места, каквито сме виждали в други български филми.
И така, "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е невероятно съчетание от цветове, добра история, топли емоции, хубава музика, талантлива режисура и дорби актьорски изпълнения. И ако наистина филмът е революционната стъпка в киното след толкова много години, нека просто качествата му да бъдат оценени. А скептиците и за тези, които не успяха да уловят магията му, нека му дадат втори шанс.
И като за финал - ако ви се гледа нещо топло, умно и емоционално, гледайте този филм. Другото равнище е да го оцените като нещо повече, като оставите художествените елементи и цялата техническа и идейна мисъл, да ви завладее, защото филмът наистина има потенциал.