Топлоизолацията представлява вид саниране. То се състои в изолиране на стените на сградата, целящо да се повиши термоизолацията. Изчислено е, че след подобно саниране на сградата се постига спестяване на топлина от 40% до 70%, в зависимост от това дали блока е старо или ново строителство. Според данни на Агенцията за енергийна ефективност, най-големите загуби на топлина са случват чрез външните стени – до 35% и от прозорците – до 60%.
Освен топлоизолацията, съществува и т.нар. общо саниране. В него се включват дейности от типа спиране на течове, укрепване на сградата, ремонт на покрива, поставяне на изцяло нова система на ВиК, нови тръби и щрангове.
Друг вид саниране е енергийното саниране. В него се включват услуги като смяна на дограма, смяна на ВиК – топло- и електро инсталации, смяна на хидроизолацията.
Материали за топлоизолация
Най-често използваните материали за саниране и топлоизолация на сгради са експандиран (EPS) и екструдиран (XPS) полистирен (полистирол) и минерална вата. Стъклената вата не се използва все по-рядко. Експандирания и екструдирания полистирен се предлагат от различни производители. Въпреки това, най-общо може да се каже, че полистирена е продукт извлечен от преработката на петрол.
Първият експандиран (EPS) полистирен го произвежда немската фирма BASF, в началото на миналия век. Те го наричат стиропор, което става нарицателно име на продукта. На екструдирания полистирен (XPS) търговското име е Стиродур. Фирмата представя и новия си продукт Неопор, което представлява EPS с вградени графитни частици и материал.
Важно е да се знае, че топлоизолационните плоскости за тухлени стени трябва да бъдат паропропускливи. За цокъла на сграда и бетонните части е необходимо да са със затворена клетъчна структура, за минимална абсорбция на вода. За стените е най-добре да се изплозва EPS - Стиропор. За колоните, шайбите, подовете и покривите е добре да се използва XPS – Стиродур.
Методи за изграждане на топлоизолация
Целта на топлоизолацията на жилища е да ограничи разходите за отопление през зимата и да създаде прохлада през лятото. Това става най-напред като се монтира основна външна топлоизолация. При правилно поставяне, тя намалява загубите на топлина в апартамента с 40% до 60%.
В България преобладаващите външни стени са тухлени. За това изолацията трябва да бъде от специален материал – т.нар. експандиран пенополистирол (EPS), около 5-6 cантиметра или минерална вата между 7-8 cм. Чрез използването на подобни материали се осъществява добра паропропускливост, така че стената да може да „диша”.
Важно е да се обърне внимание не само на основната топлоизолация отвън на сградата, но и в района на т.нар. „топлинни мостове”, в ограждащата конструкция. Това всъщност са стоманобетонните греди и колони по фасадата. Ако тези райони се пропуснат и не бъдат изолирани добре, ще се претърпят съществени топлинни загуби. От друга страна, ако се изолира добре с необходимия материал се получава термично съпротивление, което сериозно намалява вероятността от загуба на топлина.
Друг важен елемент от топлоизолацията на жилище е монтажът на прозорци и балконски врати с намалена въздухопропускваемост. Те трябва да са снабдени с автоматични вентилационни клапи. Намалението на топлинните загуби в резултат на ограничения въздухообмен с външната среда е около 10-15%.
За добре направена топлоизолация е необходимо внимателно нанасяне на термокерамичните покрития по вътрешната повърхност на външните стени и таваните, които граничат с места, които не се отопляват. Това е от съществено значение, защото в апартамента си ние постоянно включваме и изключваме отоплителните тела – парно, радиатор и в резултат на това въздухът бързо се затопля.
Стените и таваните обаче, които са обработени с традиционни декоративни материали – латекс, тапети, остават студени. Подобни разлики в температурата, водят до сериозни загуби на топлини и увеличават вероятността от конденз и мухъл. В този случай, дори добрата външна изолация не помага, защото до нея вътрешните температурни колебания не достигат.
Когато се постави термокерамично покритие, стените и тавана стават по-топли, а температурата на обработената повърхност остава близка до температурата на въздуха в стаята.