Баща ви е от мутрите на прехода, онези с електриковите анцузи и дебелите ланци, а майка ви е квартална кифла на повикване, която не помни дали въобще сте ходили на училище… Добре, но защо ние трябва да се мъчим с ужасно грешните неща, които пишете по сайтове, форуми, витрини и обяви!!! Или баща ви и майка ви не са такива и все пак са се опитвали да ви накарат да учите?… Е, тогава дори нямате оправдание за неграмотността си…
Ето кои са най-досадните грешки, на които се натъкнахме и за които се сетихме. Моля ви, не ни щадете и ни пратете още лични примери!
Две ученички търсят надарен учител да им обясни всичко за пълния член (източник)
Пълният член
Няма как да не започнем от него, защото това е най-адската мъка за съвременния неграмотник. Само се разходете за час-два из града и ще разберете, че „СервизА е затворен”; „ПодлезА е в ремонт”; „СалонА ще почива от 2 до 4”, а авторА на този текст може да изрежда подобни примери още два дни! Само се чудя дали наистина хората са толкова правописно-импотентни, че не могат да го напълнят тоя член, или просто им вземат по левче на буква и гледат да спестят малко пари като пишат –А, вместо –ЪТ?!
Множествено число с „–ИЙ” накрая
Летен курорт. Лъскава витрина. И лепнат с тиксо мазен лист с оферта: „Летните сензациЙ – нови промоциЙ на хавлиЙ с всички зодиЙ и други джунджуриЙ!” Олеле! Колко простотиЙ, събрани на едно място! Хайде да пробваме да обясним. Ако вземете думата „рокля”, множественото ѝ число ще е „роклИ”, нали? Не „роклЙ”. Значи на „хавлия”, „ютия” и „селяния” – множествените числа са „хавлии”, „ютии” и „селянии”, а не „хавлиЙ”, „ютиЙ” и „селяниЙ”. Вижте, „Натрий” примерно е друго нещо, той си се пише с И-кратко накрая. Ама вие за такива сложни думи не мислете!
Местоимението „ú”
Това е онази ужасно дълга и сложна част на речта, която се пише като И с ударение или И-кратко. Примерно „Майка ѝ влезе, докато тя се натискаше с комшията.” Повечето пъти обаче същите хора, които се надпреварват да пишат „батериЙ”, изведнъж забравят за любимото И-кратко и се получава нещо от сорта на: „Майка и и баба и разпънаха блузата и и разбраха, че няма да и стане.” Семейна и правописна скръб!
Буквата Щ
Проблемът е, че тази буква я няма на латиница и няма как да се научите да я използвате в чата, затова тя започва да създава куп проблеми. „ПоШТаджията стана през ноШТа, заШТото му се стори, че някой ШТъка в къШТата отсреШТа” ще среШнете почти толкова често, колкото и „По6Таджията стана през ноЩа, за6Тото му се стори, че някой 6Тъка в къ6Тата отсре6Та”. Май някои хора, като ги е носил ШТъркелът, често ги е изпускал по пътя.
Буквата Ъ
И това го няма в чата. Я го напишеш с „U”, я го напишеш с „Y”, най-често се замества и с обикновеното „А”. Затова после, като се наложи да се пише на кирилица, излиза ей-това: „САмняваш ли се, че ще сАбера очите на мАжете като се разхвАрчат дрехите ми?” Не, не се сАмнявам, ще ги сАбереш и с вАншността си и с тАпотията си!
Ъ, вместо А
Това е точно обратното на горното, но (да не повярвате!) и това го има. Уж не знаят, че има буква Ъ, а изведнъж всички започват да я употребяват на най-грешните места. Най-често е там, където А-то потъмнява при изговаряне.
Тия двете сладурани, колко ли
забрани този път ще нарушЪт?
Тия двете сладурани, колко
секс покани този път ще отнесЪт?
Кажете ми сега и на мен: Абе ей, цАрвул, дреме им на сладураните, че се пише „отнесат”, а не „отнесЪт”, нали карат Mercedes последен модел, в неговото име няма нито А, нито Ъ!
О или У
Признавам си, това наистина е трудно, особено ако след четвърти клас повечето време си прекарвал да пушиш зад трансформатора или да работиш на околовръстното. Пуснете си скайпа и вижте, не е ли писал някой и на вас: „Къде се Утплесна, бе УлигУфрен! Оспа ли се пак или Утиде до долО да ти Управят акОмОлатУра?” Лошото е, че даже и тези, които се Упитват да налучкат 50 на 50 шанс „О или У”, Убикновено избират грешното. Факт!
Изпускане и добавяне на Т
Ето една буква, която е абсолютно еднаква и в кирилицата, и в латиницата, обаче, дяволите да я вземат, и тя ни бърка ужасТно! Ту я има, ту я няма. „Страс.ните ус.ни на студен.ката ужасТно се бяха стисТнали от упоритос..” Явно буквата Т е като бакшиш – когато можеш и когато решиш – оставяш я!
Ц, вместо ТС и ДС
Вярно е, че буквата Ц обозначава звук, който си е почти „тс”, но (Уви!) не замества това, което ви се иска. Затова се въздържайте да споделяте информацията, че „Директорката на даЦката граЦка деЦка градина ще оЦъства!”, дори да се съдере да оЦъства цял месеТС.
Нагаждане на чужди думи
Ако сте прост човек с ограничена обща култура, но искате да се направите на ЕнтелЕгентен пред електората като използвате много чуждици, нищо чудно да съставите подобно изречение: „Когато жената на омбуЦмана духне със сУшУара, сЮтЮените й се разФърчават като фоЙверки и се закачат на полЮлея.” Сложете си го на деКСтопа и Жисиема, за да го запомните!
-Н- или –НН-; -Т- или –ТТ-
В българския език няма много повторения на букви като в италианския например, но пък в България има безброй умници, които се надпреварват да пишат мъдрости като: „Когато, застанала пред особеННо тясната времеНа врата към вътрешносТа на съкровеННата свещеННа долина на племето, археоложката не откри съществеННа разлика в писмеННосТа на мес.ните, тя искреННо се изненада, защото находката ѝ беше нещо, колкото цеНо, толкова и страНо.” А, за да членувате правилно думата „нощ”, направо си трябват седем висши образования! (а – ноща; b – ношта; c – нощта; d – но6та; e – нито едно от изброените!)
Заедно или отделно
В чата ще намериш много приятели и ще изгубиш много мозъчни клетки!
Или казано по-съвременно: „Да чукнем ли „спейс”-а или не?” Най-често отговорите са: „незнам, на дали, бали го, немога дасе сетя” И ако тези грешки все пак имат някакво смислено обяснение, какво да кажем за разделеното писане на: „Намерих ме съкровището; минах ме се с тая ракия…” Затова клавишът „спейс” е голям, защото е голям зор да го измислиш!
Озвучаване и обеззвучаване
Направо да се оплаче човек на Кирил Иметодий и брат му, как може толкова често използвани думи като „сватба” и „сграда” да се пишат толкова трудно. Знаете ли колко хора можете да възмутите с обявата: „Утрешният иСпит ще се проведе в Зградата на виЗшия институт – Зборен пункт – на посочения адреЗ зад сваДбената агенция.” Колко? Николко. Те се тревожат главно, че нищо не са прочели и нищо не са си купили за пиене.
Сравнителните частици
По-добре не пишете сравнителни частици, ако най-накрая сте осъзнали, че това досадно нещо – тирето – не е силната ви страна. Защото „Да свиеш по скъпите плочки” и „Да свиеш по-скъпите плочки” са две отделни неща. В първия случай просто ще завиете по хубав тротоар, а във втория (най накрая) може да се озовете и зад решетките!
В или ВЪВ; С или СЪС
А това да го сбъркате, определено трябва да сте талантливо проЗ! Защото, ако не сте кьорав като къртица, какво ви пречи да погледнете с каква буква започва думата, която следва след предлога. Пречи ви фактът, че няма връзка между двете клетки в мозъка ви? Е… „ВЪВ такъв случай ще ви оставям да си почивате. Хайде, С здраве!”
Всичко това е много жалко, а като пример човек най-лесно може да погледне който и да е новинарски сайт в i-net. Първенци, в това състезание по неграмотност, май са неграмотниците от News.plovdiv24.bg. Същите не стига, че нямат никакви задръжки, относно всякакви правописни грешки, а се и правят на обидени, не признават и като благодарност ти спират достъпа. С две думи – ЖАЛКА ИСТОРИЯ.
Хубав текст, прочетох го с удоволствие. Освен това се успокоих, че не съм единствената, която се дразни от правописните грешки. Напоследък често чувам: „Е, к’во толкоз! Хората така си пишат!“
И накрая, да кажа, че проблемът с пълния член е граматически, а не правописен. Но пък е голям проблем!
Поздравления! Радвам се, че тази потресаваща неграмотност прави впечатление не само на преподавателите по литература и на шепа руски учени, ами и на малцина други, „нормални“ хора :)
В интерес на истината, имам една забележка и едно предложение:
1. Открих 1 поставена грешно запетая, която много често се бърка: „…това наистина е трудно, особено ако…“ – противно на логиката, тук няма запетая, както няма преди: „само/единствено ако“; „само/единствено/особено когато“, и всички от този род.
2. Както Nati е споменал/а, мисля, че е редно да се добави грешната употреба на „-МЕ“, вместо „-М“: пишеМЕ, влачиМЕ, пиеМЕ, пееМЕ, чатиМЕ и т. н.
П. П. Пожелавам си един ден децата ми да могат да пишат грамотно поне на един език (за предпочитане, на родния)!
Пак се появявам но, след като прегледах коментарите, не мога да не спомена нещо друго, което е много често срещано и също толкова отвратително. Не знам дали ще успеете да преброите колко често много хора не се съобразяват СЪС правилото при употребата на С или СЪС и В или ВЪВ. Лошото е, че това се забелязва все по често В всички медии. Лошото бързо се научава. Още по-лошото е, че все повече хора залитат ВЪВ тази посока и те стават все повече. За мрежата има и spelling and grammar, но той не коригира всички тези грешки. Не знам също и колко ли хора вече им обръщат внимание.
Статията е чудесна! Жалко, че ще бъде разбрана само от хора, които така или иначе са наясно с правописа.
И, искам да допълня само, че освен всичко изброено в статията, на мен лично много ми вади очите и слeдното:
“ И какво като ни изгони те?“ или „Ще дойде те ли?“ :rofl:
Прекрасна статия, но ще ми позволите да направя няколко важни (според мен) (за)бележки:
1. Всеки от нас е дете на своите родители, а какви са те, ние не си избираме. Дали баща Ви е мутра или майка Ви „кифла“ … Не е това основното, нито най-важното за грамотността!
2. За пълния член – извинете ме, но нали сте разбрали какво ви е казал часовникарят, месарят или … (попълнете който си пожелаете);
3. Да, да, без съмнение нямаме в българския книжовен език дума в м.р., ед. ч., която да завършва на „й“!
4. Нека не Ви отегчавам, затова ще спра коментара на примерите Ви. Само и единствено ще Ви попитам: Не Ви ли дразни далеч повече неграмотността на журналистите (влезли са в съответния ВУЗ с изпит по Български език и литература все пак!), която буквално ни залива от вестници и, списания и телевизии?!? Не Ви ли дразни повече когато днешните ученици пишат в писмените си работи в училище България с малко „б“ или вместо „ъ“ поставят „а“?!? За мен по-голям срам от това, че живеем в балгария няма! Извинете!
Наскоро трябваше да пиша курсова работа за влажни зони и ми препоръчаха този сайт: http://www.burgaslakes.org/details/Galeriya/Foto-galeriya/Ptichi-detektivi/node/113/subnode/428/
Да се чуди човек как на толкова малко текст под снимките, могат да направят толкова много грешки. Дори са им ги посочили в коментарите – но те не са ги поправили.
Реших, че след като така немарливо се отнасят към начина написане, то същото ще бъде и с информацията в сайта.
Ха-ха! Гореща прясТна баниТСа сЪС аИрЯн вЪВ КроИцберг! ЗакусТка за шапЬони!
Към Тотолитка: Защо Вие не отворите тълковния речник? „Примерно“ е съвсем съществуваща дума! Пример: Детето е примерно. Той е примерен ученик. Тя е примерна ученичка. То ест: Детето служи за пример (на другите деца). Той е ученик за пример (на другите). Тя е ученичка за пример (на другите). Примерна тема за анализ на изпита по български език и литература: […] – т.е. Ето една тема, която е вероятно да бъде зададена на изпита по български език и литература.
Много от коментиращите са допуснали неосъзнати грешки (може би и аз), но от всички – Вашата е най-фрапиращата!
Не може да се подминат и пунктоационните грешки. Запетайки под път и над път, паузи пред точки, запетайки и всякакви препинателни знаци… главни букви на всяка втора дума…
Поздравления!
Отличен за статията и от мен :) Посмях се от сърце, но то май вече не е смешно!
Това, което мен ме влудява, четейки в Интернет е слятото изписване „Немога“, „Незнам“ и други брътвежи от този сорт. Хора, моля ви, това са все отделни думи :) Същото не важи за „Неграмотен“, обаче ;)
Никой не споменава за една особено дразнеща ме грешка – това е потъмняването на Я-то при глаголи като „говорят“ (говорат или говорът), “ благодаря“ (благодаръ), „мисля“ (мисла), „сготвят“ (сготвът), „вечерям“ (вечерам) и т.н. Всеки ден слушам по радиото и телевизията, уж образовани хора, да говорАт така. Какво да кажа за обкръжението около мен и многото хора, с които се срещам!
А, има и още едно яко: „постни и месТни ястия“ :)
Много ми хареса! И аз съм луд на тая тема, но каква полза… Нещата вървят стремглаво към все по-лошо с всеки изминат ден. Повече ме плаши нахлуването на такъв огромен брой НЕНУЖНИ чуждици. Дори и тук в много от изказванията ги има. А те са все от начетени хора… Любимата ми чуждица е „мерси“.
Всичко, казано дотук, е точно и изчерпателно и едва ли бих могла да добавя нещо, което да не е споменато, но не мога да се въздържа от коментар, защото се вбесявам от неграмотно писане! В добавка: кренвиш, щтрудел /в ценоразписа на един павилион/, а за масовото поставяне на запетаи, където на когото му хрумне – да не говорим! Също безумната неправилна употреба в преводите на филми: „Има ли някого? Не, няма никой.“ Това е МАСОВО! Не мога да повярвам, че ако превеждат филолози, не са чували за падежи! Но след като човек, завършил българска филология, пише, че е завършил „више“ образование…какво да ни учудва!
Интересно написана статия и хубаво чувство за хумор.
Ясно е, че децата са неграмотни, но причината е не е само в чатЪТ и властващата простотия. Някои от грешките не са правописни, а са си граматичeски, което вече е брутално. Например, „ходимЕ“. И проблемАТА основно е в ужасните учебници и безумните програми на МОН.
Аз лично смятам, че правописът не е нещо статично и е добре да се осъвремени, но това може да стане само в посока опростяване на някои излишни неща. Например, защо изобщо има ударение на местоимението „И“ (аз лично също имам технически проблеми с правилното му възпроизвеждане, така че се извинявам). Ами за да се различава от съюза „и“, в този смисъл не виждам проблем да се приеме правило местоимението да се замести с „Й“(ясно е че тази буква е неизговорима самостоятелно, така че грешки няма да има). За сметка на това обаче съвременните корифеи на правописа налагат правила като: „вкъщи“ се пише заедно, но пък „от къщи“, „зад къщи“ и пр. е отделно. Логиката е убийствена, все още не съм я открила. Така че с интерес чакам да покажете и другата страна-безумни правила на правописа в българския, защото те хич не са малко.
Много се забавлявах със статията и разбира се за пореден път ми стана тъпо, че всичко написано е точно така. Колкото и да се опитва човек да не му прави впечатление, изказвания тип „кога 6те има соптитри!“ направо предизвикват позиви за повръщане. Ne mOGa oBa4e dA nE sE VazHItQ nA hoRa, KOitO dArGat dA pi6At eTo taKa. Това според мен изисква нечовешки усилия и търпение :)
Към Вероника Кузманова:
Някак си неразбираемо остава за мен посоченото от Вас в точка 3. Не знам защо, но аз лично (като че ли) схващам някакъв сарказъм, но се чудя кому е нужен. Все пак в статията никъде не е написано, че нямаме думи от м.р., ед.ч., окончаващи на „-й“. Изрично е посочено, че иде реч за „МН.Ч.“, поради което наистина не мога да разбера (за) бележката Ви.
В духа на написаното от Tony – преди малко на друго място четох разни неща, свързани с подобна тематика. Там единият от коментарите беше в смисъл, че правилата в българската граматика са толкова много и с толкова много изключения, че човек вместо да става наясно, все повече се обърква. При това – до такава степен, че в един момент човек, колкото и да се старае, все може да се окаже, че в нещо е сгрешил. И че в един момент дори изглежда, сякаш „идеята“ е дори и най-прилежните направо да се откажат от спазването на правилата. ☺
Да не говорим пък, че динамиката им понякога се оказва толкова скоростна, че докато се свикне с нещо, то вече е променено.
И в тази връзка следва въпросът за „обнародването“ на нововъведенията и доколко те са широко достъпни. Защото… какъв е смисълът от въвеждането на каквото и да било правило, ако с него са запознати малцина? В такъв случай би трябвало само от тях да се изисква неговото спазване. Вярно, „не знам“ не е оправдание, но все пак – за да се знае, не само, че трябва да е ясно какво точно, но трябва и да има достъп до него.
Трябва да отбележим и епичната размяна на ‘й’ и ‘ь’. Все по-често виждам из родното интернет-пространство думи като: шофйор, монтйор, маьор и пр.
Не ме интересува как пишат останалите. Ако ще да са въшливи от грешки. Важното е да съм здрав, сит и щастлив. Не издребнявайте за глупости. Има кой да съди хората. Така искат – така пишат. Удобно им е. Изморих се от словесни борби. Статията нищо не решава. Има по-важни проблеми от това. Пука ми как пише Иван, след като Драган всекидневно вдига цените. А ние седим тук и си чешем езиците с останалите.
Аз се дразня най-много, когато някой дава коментари по всякакви теми. Как да обясня на Вероника Кузманова, че в българския език има думи от м.р. ед.ч, които завършват на „й“. Пример: трамваЙ, краваЙ… Казано просто, когато мълчиш, вероятността да кажеш глупост е по-малка.
Хубава статия. Жалко, че в днешно време младите хора наистина са неграмотни (не че аз съм много стар :). Няма надежда за подобрение, тази държава върви надолу с всеки изминат ден.
ЗЪбавно, наистина зЪбавно :) УсобенУ туй неШТо за спейса! И вземайки предвид коментара на Tony от 13:32, ще цитирам един мой познат, известен с пиперливия си език, който в такива случаи все казваше: „Абе, защо ‘вкъщи’ се пише слято, а ‘в гъза’ не? “ Прощавайте за цинизма :)
Много весела статия, браво! :-D
Ето още няколко примера (от самата нея):
правописно-импотентни
Напишете го разделно.
И-кратко
Напишете го разделно.
ей-това
Напишете го разделно.
Ъ, вместо А
Махнете запетайката.
-Н- или –НН-; -Т- или –ТТ-
Ама че каша от тирета! Дългите за какво са ви?
…какво да кажем за разделеното писане на…
Думата е „разделно“.
?…
Много точки, много нещо.
:-)
И все пак – хубава статия!
Признавам, че не съм изчел всички коментари… Става дума за “ -ий“ и “ -ии“, или за единственото и множественото число на някои думи, споменато в статията, но недостатъчно обяснено. Не знам дали в учебните програми съществува следното много просто правило : “ В българския език няма дума в множествено число, която завършва на -ИЙ .“ Кратко и ясно ! Дори за дете от втори клас.Разбираемо дори за чалгаджия… Относно така наречената „маймуница“ – (дори само поради самоуважение…) никога не чета такива текстове ! Като личен протест… Имайте го НА, ПОД, ИЗПОД, ВЪВ, НА В предвид…
Много добра статия!
мдаа :))) Но наистина само грамотни хора ще се забавляват на този шеГьовър :))
Така искрено с глас и сълзи не съм се смяла от…. Не помня откога! Поздравления, статията е чудесно написана!
И аз много се дразня от неграмотни мнения по форуми – основната причина, поради която в български такива влизам много рядко, ако трябва да съм честна.
Мисля, че дразнител №1 за мен е прекомерната употреба на пълен член. Побърква ме!
А още повече ме дразни извинението „нямам български на клавиатурата“.
Подточка а) защото винаги, ама ВИНАГИ може да бъде добавен български при зададените за писане езици. Най-елементарното е да се пише с фонетична.
Подточка б) за тези, които имат малко повече желание, „амбиция“, та – от моя гледна точка – дори себеуважение – БДС винаги може да се научи. Проблемът е, че хората отначалото се научават да пишат на фонетичен български, и системата напълно блокира, ако случайно се наложи да пишат на БДС. Да изкарат машинописен курс, като толкова не могат. Кирилицата на БДС е с пъти по-удобно разположена от латиницата за нуждите на българския език. То затова се нарича „Български държавен стандарт“. Така че който има купена в България клавиатура няма оправдание. А който има желание, свиква и без червените буквички. Аз съм от шест години вече в Германия и на фонетична съм писала може би 3 пъти за този период. Лаптопите са ми купувани тук, в момента съм на работа и пиша на немска клавиатура. На БДС.
Сто процента и аз правя грешки понякога. Но съм напълно убедена, че съм с пъти по-грамотна от масата, изливащи грамотните си мисли из интернетЯ, та дори и от изкарващите прехраната си с писане. Притеснява ме обаче това, че понякога се замислям за някои запетаи, за ужасТния глагол „раста“ с всичките му производни, а дори понякога О ли е, У ли е, аджеба….
Спирам с великите размишления. И за да се върна на първоначалната си реакция – много искрено благодаря за дозата смях!
Прекалено е саркастично и злобно. Това, че си по-грамотен от някои хора,
по никакъв начин не те прави по-стойностен или добър човек. Важно е да си грамотен, но в живота има далеч по-стойностни ценности. Светът няма да свърши, ако не сложиш запетаята на правилното място, стига изречението да не е следното:
„Не на гилотината.“ или „Не, на гилотината“ :)
Браво на вас! И аз се дразня ужасно от простотията и неграмотността царящи дори в националните телевизии. Във вечерните новини на Нова телевизия тази вечер имаше надпис „инструктур“. Такъв вариант не бях виждала още, но се „обогатявам“ всеки ден с подобни. Поздрави!
Интересен коментар – наистина е необходимо да започнем да обръщаме внимание на всичките неграмотности, които всекидневно тормозят езика ни. Но аз не мисля, че това е проблем единствено на сегашното поколение. Много добре си спомням редица правописни грешки още като бях дете – много преди да е имало чатове, СМС или Фейсбук. Например „анцуЗи по 5 лева.“ Или пък „хотдоЦите свършиха.“ Просто правописът от край време не се отдава на много хора . Или пък просто това не им е приоритет в живота.
За завършек ще споделя още едно мое мнение. Този проблем не се наблюдава само в българския език. Той съществува (смея да твърдя, дори в по-големи размери) в английския. Вече почти съм се отказал да обръщам внимание на награмотни постове по англоезични форуми, блогове и т.н., където се бъркат „its“ и „it’s;“ „they’re,“ „their“ и „there;“ „you’re“ и „your.“ Да не говорим, че това е само „върхът на айсберга,“ както се казва…
Хареса ми статията. Аз държа на грамотното писане, но с толкова грешки около нас често ми се налага да преговарям правилата, защото и аз се обърквам. Не мога да се съглася с някои коментари, че да си грамотен не е важно – винаги има място за знания въпреки йерархията на потребностите!
Бих добавила и грешките при употребата на учтива форма.
Пример: Какво бихте казаЛ?
Вместо: Какво бихте казаЛИ?
Поздравления за статията. А мен, лично, много ме дразни, че мнозинството от хората пишат „не знам“ като една дума..
Днешните правописни грешки са утрешните правила :) Езикът не е институция, той е инструмент, който обслужва хората и трябва да се променя, не когато една институция каже (БАН), а когато мнозинството реши така. Всичко е демокрация, а езикът е най-демократичното нещо на света – създаден от хора за хора, и най-големият идиот го ползва :) А на идолопоклонниците на Пълния Член мога да кажа – намерете си друга работа, вместо постоянно да замествате с той и него… граматиката не е цел на комуникацията. Ако има какво да кажеш, казвай си го с кратък или пълен, все ще се разберем… пък празнодумците да си го следят…
Умирам от страст като видя Пазарджиг и Омуртак…
Аз определено се разочаровах от начина, по който е написан материалът. Заглавието ме заинтригува и очаквах да видя интелигентен текст, а вместо това видях злостни забележки, саркастични подхвърляния и неумело списани коментари. Всъщност ми липсваха „най-честите правописни грешки“, вместо които открих сарказъм, адресиран към всички онези, които по някаква причина не са получили така важната доза грамотност.
Аз съм изключително прецизна в езика, обожавам българския език, обичам да чета грамотни текстове. Но мислите ли, че точно с този тон бихте провокирали някой недостатъчно грамотен човек да си вземе бележка и да преосмили начина, по който се отнася с езика?
Оставям ви с позитивно послание – обичайте езика и се наслаждавайте на удоволствието да пишете, говорите и мислите грамотно :) Всички вие сте щастливци :)
vbox-а е люлката на нео-грамотността в България :) Скорошен случай – 20 поста, в които доказвах на една девойка, че „анцунг“ е грешно изписана дума…тогава измъкна резултатите от Google, твърдейки, че всички я пишат така. Аз й казах да потърси „незнам“ и „не знам“ пак там и да ми каже кое е вярно…според резултатите?
Колкото до цялостната оценка – приоритетите са други вече. И вина не можем да търсим в продукта ;)
„АнцуНг“ всъщност е грешно. Правилната дума е „анцуг“, просто защото е взаимствана от немски език.
Относно запетаите, дразнещо е, когато се слагат запетаи пред „че“ при сложните съюзи „макар че“ и „въпреки че“! Запетаята тук се слага ПРЕДИ цялата фраза (независимо от факта, че може да са ви учили, че пред „че“ винаги има запетая…;))
Той се събуди навреме, макар че предната вечер си беше легнал мноко късно.
‘а’ и ‘я’ в края на глаголоте. Признавам без бой – с това правило не можах да се преборя в основното училище :(‘
Бъркането на глаголните времена, особенно, когато говорещият/пишещият е бил свидетел или не (а сега??? как се казваше това глаголно време??)
Но защо да виним само мутри и кифли??? Изхвърляла съм книги, защото преводите са били безобразни, а попаднах на една, превод от френски… просто нищо не се разбираше!!! А във вестници и списания какви грешки съм срещала!!! Това са все хора завършили университети нали???!!!
@Ани от 14.03.2012 в 23:28 – много мъдра цялостна оценка, супер!:)
А употребата и правописа на чужди езици в България, начело с английския, е толкова жалка, че ме хваща страшен срам всеки път, когато се случва да посещавам с приятели чужденци. А едно време беше гордост и знак на култура и образование да владееш чужд език. Сега всеки втори с 3-месечен курс, преподаван от съмнителни учители, си въобразява, че знае какво говори или че може да превежда менюта и филми!
Хайде преди да се правим на забавни и интересни (на гърба на българските студенти – явно е модерно днес), първо да прочетем правилата. Повечето грешки тук не са „най-често срещаните“, а просто масово допускани от необразовани хора. Повечето, освен една, която въобще не е грешка – става въпрос за това кога се използва „ѝ“, и какъв символ (тоест, буква) да използваме при неналичие на „ѝ“.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%8D
„Знакът над буквата „и“ в думата „ѝ“ официално не е ударение, а „надреден знак с вид на ударение“. Той се поставя, за да се разграничи тази дума от съюза „и“. Често по технически причини вместо ѝ в тези случаи се използва буквата й, но това се счита за грешка.“
http://en.wikipedia.org/wiki/I_with_grave_(Cyrillic)#Bulgarian_and_Macedonian
Превод:
„Когато не е на разположение, символът {ѝ} може да бъде заместен с {и} (не се препоръчва, но все пак ортографично правилно), или в българския език с буквата {й} (официално това се приема за правописна грешка).“
Така че нека да не се правим на по-умни, само за да покажем колко невежи са другите. Всеки с кусурите си, да не се палим до такава степен.
От доста време пиша във форума за car audio в tuning.bg и не разбирам как има хора, които пишат „компетентни“ мнения относно как даден говорител сФири. Как да го приемеш това мнение?
Статията е чудесна! Радвам се, че толкова хора се вълнуват от проблема.
Бих искала да спомена за друга често срещана глупост. Използването на ТЕЯ, ОНЕЯ
вместо ТЕЗИ, ОНЕЗИ. Масово го срещам във форумите, в разговорите дори на водещи в ТВ – предавания.
„Тея“ и „онея“ може да не са книжовно правилни, но във всеки случай не са и грешка. В случая вече не говорим за най-обикновени правила за правопис, а за напълно естествената функция на езика да се променя. Думите се състоят от три части – форма (това, което пишем и изговаряме), концепция (абстрактна идея за значението на думата), и референт (това, към което свръзваме думата в даден контекст – примерно в „нараних си пръста“ пръст ще се отнася към част от тялото, докато в „три пръста дълбоко“ ще се отнася към мерна единица за разстояние). Абсолютно естествен процес е да се променят които и да са от тези три части – това включва и формата.
А ако не се лъжа, „тея“ и „онея“ съществуват от край време в някои български диалекти. Да, не са книжовно правилни, не са за ефира на националните телевизии (освен когато не са използвани нарочно), но не показват ниско ниво на грамотност.
Още веднъж ще спомена, че за мен статията беше интересна и я намирам за позитивна! Че и образователна, защото, ще призная с ръка на сърцето, хващала съм се, че т.нар. маймуница и мен е разколебавала в правописа!
За статията споделих със своя приятелка и двете се запитахме дали някой неграмотен (който предизвиква -странно защо – смеха ни, а не тъгата и съчувствието ни) разбира коментарите!
А сега един въпрос към празнословците и заядливците (Ст.Димитрова и Фенка визирам): защо след като е очевАдна грешката ми да напиша „ед.ч.“, вместо правилното „мн.ч.“ в т. 3 от моя коментар, вие се хванахте за нея? Къде настрани остана от вниманието Ви, мили грамотни дами, проблемът с неграмотните журналисти или неграмотността на нашите (никой не е имунизиран, простете) деца? Защото аз съм виждала това „балгария“ с очите си, и то в съчинения на деца от определяни като „елитни“ (много противно на мен определение) училища. Защо, мили мои, не дискутирате върху това, а търсите под вола теле?!
Уникална статия, много се забавлявах :)
От години следя развитието и правописа на младежи около мен и понякога се вбесявам. Не може хора претендиращи за грамотност, завършили училище и продължаващи обучението си да правят елементарни грешки. Но какво да говорим, след като в новините се появява надпис „Почва акция“ – как така – каква почва, като го пишете разговорно поне сложете апостроф на мястото на пропуснатите букви.
Други думи, които ме съсипват като ги чуя са прЕбирам, нас нЕ викат- в опит да говорят по-твърдо, някои хора прекаляват, но за съжаление го пренасят и в писмеността си.
И за финал употребата на Ви като учтива форма – 1. В много случаи Ви се използва и за нормалното множествено число, което обаче не се пише с главно „в“, така както не пишете „ни“ с главно „н“, освен може би ако сте кралска особа; 2. Когато се употребява учтивата форма за ед. ч. сказуемото също е в ед.ч. – казва се/пише се „Вие сте поканенА“, а не „поканенИ“, защото казваме „Госпожице, Вие сте красива“ и никой не казва „Госпожице, Вие сте красивИ“ (пак, освен в случите когато говорите/пишете на някоя кралска особа).
Притеснителното в случая, както някой по-горе беше писал, е че тази статия ще бъде разбрана най-вече от грамотни хора.
На MV: Относно учтивите форми и други новости:
Уважаеми MV, само ще допълня, че от печат излязоха нови помагала и пособия, в които това главно „В“ вече ще го срещнете и в ед.ч, и в мн.ч. И това, както и всички останали „опростявания“, както си позволявам да ги наричам новостите в книжовния ни език, дойдоха, защото и на тези които започнаха да „коват“ правилата, някои от тези правила не са им понятни или потребни или …
Бая се посмях, макар хич да не е смешно…
Като говорим за ударените гласни – въпросното ѝ, който някой беше дал по-горе е в тахома. Ако ползваш най-разпространения times new, не можеш да изпльоскаш ѝ-то. Затова в word най-подходящо е от insert symbol да си изберете символ с код F00F и от Shortcut key да си направите някаква клавишна комбинация. Дългият начин е „и+F00F+Altx“. Поставянето на ударение върху гласна в нета обаче нещо не го вдявам. Ако някой може да обясни като на малоумент юзър, би било чудесно – ѝ и0x80. Та и аз си позволявам да пиша й.
Като цяло май грешките при употреба на пълен член и множественото число в женски род най ме дразнят. Акций, канцеларий, и пр. древноримски люде направо ме побъркват.
Такааа, за интернет профаните като мен – намерих програмка на линукс, с която да си удряте която буква си искате http://d.linux-bg.org/download/distros/VS_Live/accent.html До колкото разбирам, има и значение какъв браузър се ползва, тъй като, например при мен с мозила, ударението излиза малко към слудващата буква: па̀ри. При експлорера си излизало нормално. Все пак, това е доста бавен и досаден начин за „удряне“, така че молбата ми към по-сведующите за споделяне на опит си остава.
А какво ще кажете за:продават се обувки НА 50 лв,вместо ЗА 50лв,също и:нямам нищо НАПРОТИВ!!!!..това ме побърква..Гала до скоро казваше ммм,мЕрише прекрасно…водещ на новини по БНТ..Марио Гаврилов постоянно използва думата макЪР!!!!Страхотно се връзва с политическите новини…