Баща ви е от мутрите на прехода, онези с електриковите анцузи и дебелите ланци, а майка ви е квартална кифла на повикване, която не помни дали въобще сте ходили на училище… Добре, но защо ние трябва да се мъчим с ужасно грешните неща, които пишете по сайтове, форуми, витрини и обяви!!! Или баща ви и майка ви не са такива и все пак са се опитвали да ви накарат да учите?… Е, тогава дори нямате оправдание за неграмотността си…
Ето кои са най-досадните грешки, на които се натъкнахме и за които се сетихме. Моля ви, не ни щадете и ни пратете още лични примери!
Две ученички търсят надарен учител да им обясни всичко за пълния член (източник)
Пълният член
Няма как да не започнем от него, защото това е най-адската мъка за съвременния неграмотник. Само се разходете за час-два из града и ще разберете, че „СервизА е затворен”; „ПодлезА е в ремонт”; „СалонА ще почива от 2 до 4”, а авторА на този текст може да изрежда подобни примери още два дни! Само се чудя дали наистина хората са толкова правописно-импотентни, че не могат да го напълнят тоя член, или просто им вземат по левче на буква и гледат да спестят малко пари като пишат –А, вместо –ЪТ?!
Множествено число с „–ИЙ” накрая
Летен курорт. Лъскава витрина. И лепнат с тиксо мазен лист с оферта: „Летните сензациЙ – нови промоциЙ на хавлиЙ с всички зодиЙ и други джунджуриЙ!” Олеле! Колко простотиЙ, събрани на едно място! Хайде да пробваме да обясним. Ако вземете думата „рокля”, множественото ѝ число ще е „роклИ”, нали? Не „роклЙ”. Значи на „хавлия”, „ютия” и „селяния” – множествените числа са „хавлии”, „ютии” и „селянии”, а не „хавлиЙ”, „ютиЙ” и „селяниЙ”. Вижте, „Натрий” примерно е друго нещо, той си се пише с И-кратко накрая. Ама вие за такива сложни думи не мислете!
Местоимението „ú”
Това е онази ужасно дълга и сложна част на речта, която се пише като И с ударение или И-кратко. Примерно „Майка ѝ влезе, докато тя се натискаше с комшията.” Повечето пъти обаче същите хора, които се надпреварват да пишат „батериЙ”, изведнъж забравят за любимото И-кратко и се получава нещо от сорта на: „Майка и и баба и разпънаха блузата и и разбраха, че няма да и стане.” Семейна и правописна скръб!
Буквата Щ
Проблемът е, че тази буква я няма на латиница и няма как да се научите да я използвате в чата, затова тя започва да създава куп проблеми. „ПоШТаджията стана през ноШТа, заШТото му се стори, че някой ШТъка в къШТата отсреШТа” ще среШнете почти толкова често, колкото и „По6Таджията стана през ноЩа, за6Тото му се стори, че някой 6Тъка в къ6Тата отсре6Та”. Май някои хора, като ги е носил ШТъркелът, често ги е изпускал по пътя.
Буквата Ъ
И това го няма в чата. Я го напишеш с „U”, я го напишеш с „Y”, най-често се замества и с обикновеното „А”. Затова после, като се наложи да се пише на кирилица, излиза ей-това: „САмняваш ли се, че ще сАбера очите на мАжете като се разхвАрчат дрехите ми?” Не, не се сАмнявам, ще ги сАбереш и с вАншността си и с тАпотията си!
Ъ, вместо А
Това е точно обратното на горното, но (да не повярвате!) и това го има. Уж не знаят, че има буква Ъ, а изведнъж всички започват да я употребяват на най-грешните места. Най-често е там, където А-то потъмнява при изговаряне.
Тия двете сладурани, колко ли
забрани този път ще нарушЪт?
Тия двете сладурани, колко
секс покани този път ще отнесЪт?
Кажете ми сега и на мен: Абе ей, цАрвул, дреме им на сладураните, че се пише „отнесат”, а не „отнесЪт”, нали карат Mercedes последен модел, в неговото име няма нито А, нито Ъ!
О или У
Признавам си, това наистина е трудно, особено ако след четвърти клас повечето време си прекарвал да пушиш зад трансформатора или да работиш на околовръстното. Пуснете си скайпа и вижте, не е ли писал някой и на вас: „Къде се Утплесна, бе УлигУфрен! Оспа ли се пак или Утиде до долО да ти Управят акОмОлатУра?” Лошото е, че даже и тези, които се Упитват да налучкат 50 на 50 шанс „О или У”, Убикновено избират грешното. Факт!
Изпускане и добавяне на Т
Ето една буква, която е абсолютно еднаква и в кирилицата, и в латиницата, обаче, дяволите да я вземат, и тя ни бърка ужасТно! Ту я има, ту я няма. „Страс.ните ус.ни на студен.ката ужасТно се бяха стисТнали от упоритос..” Явно буквата Т е като бакшиш – когато можеш и когато решиш – оставяш я!
Ц, вместо ТС и ДС
Вярно е, че буквата Ц обозначава звук, който си е почти „тс”, но (Уви!) не замества това, което ви се иска. Затова се въздържайте да споделяте информацията, че „Директорката на даЦката граЦка деЦка градина ще оЦъства!”, дори да се съдере да оЦъства цял месеТС.
Нагаждане на чужди думи
Ако сте прост човек с ограничена обща култура, но искате да се направите на ЕнтелЕгентен пред електората като използвате много чуждици, нищо чудно да съставите подобно изречение: „Когато жената на омбуЦмана духне със сУшУара, сЮтЮените й се разФърчават като фоЙверки и се закачат на полЮлея.” Сложете си го на деКСтопа и Жисиема, за да го запомните!
-Н- или –НН-; -Т- или –ТТ-
В българския език няма много повторения на букви като в италианския например, но пък в България има безброй умници, които се надпреварват да пишат мъдрости като: „Когато, застанала пред особеННо тясната времеНа врата към вътрешносТа на съкровеННата свещеННа долина на племето, археоложката не откри съществеННа разлика в писмеННосТа на мес.ните, тя искреННо се изненада, защото находката ѝ беше нещо, колкото цеНо, толкова и страНо.” А, за да членувате правилно думата „нощ”, направо си трябват седем висши образования! (а – ноща; b – ношта; c – нощта; d – но6та; e – нито едно от изброените!)
Заедно или отделно
В чата ще намериш много приятели и ще изгубиш много мозъчни клетки!
Или казано по-съвременно: „Да чукнем ли „спейс”-а или не?” Най-често отговорите са: „незнам, на дали, бали го, немога дасе сетя” И ако тези грешки все пак имат някакво смислено обяснение, какво да кажем за разделеното писане на: „Намерих ме съкровището; минах ме се с тая ракия…” Затова клавишът „спейс” е голям, защото е голям зор да го измислиш!
Озвучаване и обеззвучаване
Направо да се оплаче човек на Кирил Иметодий и брат му, как може толкова често използвани думи като „сватба” и „сграда” да се пишат толкова трудно. Знаете ли колко хора можете да възмутите с обявата: „Утрешният иСпит ще се проведе в Зградата на виЗшия институт – Зборен пункт – на посочения адреЗ зад сваДбената агенция.” Колко? Николко. Те се тревожат главно, че нищо не са прочели и нищо не са си купили за пиене.
Сравнителните частици
По-добре не пишете сравнителни частици, ако най-накрая сте осъзнали, че това досадно нещо – тирето – не е силната ви страна. Защото „Да свиеш по скъпите плочки” и „Да свиеш по-скъпите плочки” са две отделни неща. В първия случай просто ще завиете по хубав тротоар, а във втория (най накрая) може да се озовете и зад решетките!
В или ВЪВ; С или СЪС
А това да го сбъркате, определено трябва да сте талантливо проЗ! Защото, ако не сте кьорав като къртица, какво ви пречи да погледнете с каква буква започва думата, която следва след предлога. Пречи ви фактът, че няма връзка между двете клетки в мозъка ви? Е… „ВЪВ такъв случай ще ви оставям да си почивате. Хайде, С здраве!”
Някой може ли да ми обясни защо вече се употребява „простор“ вместо „простир“?
В тълковния речник „простор“ го има настина по два начина обяснено, но защо е станало така, от кога е така, кой го е определил? Може ли да простираш на простора /“Обширно, свободно пространство“/ ?
Нали прането го простираме?
Аз съм от по-старото поколение, което претендира за грамотност, но и аз се затруднявам с някои правила. Например: прочетАХ или прочетОХ.
ЧУДЕСНА СТАТИЯ! Но Julieta Dineva e права – тази cтaтия щe впeчaтли и щe бъдe пpoчeтeнa caмo oт xopa, ĸoитo дъpжaт нa пpaвoпиca!
Хубаво сте го написали, разсмяхте ме. Има обаче един малък проблем. Обяснили сте само най-простото правило, това за с-със и в-във. Лесно е да се критикуват другите, и да им се подиграваш, много по-трудно е да ги научиш на нещо. Както повечето хора знаят книжовния български език е създаден изкуствено, той не е еволюирал естествено както повечето други езици. Затова, според мен, няма никаква причина да се запазват правила, които само затрудняват комуникацията между хората. Като всеки набор от правила и езика подлежи на промяна. Има смешни грешки, но те са такива само за хората които знаят че са грешки. Човек, който никога не е виждал дадена сложна дума правилно написана или изобщо написана от къде ще знае как да я напише? За мен „правилно“ е това, което помага на хората да се разбират. Това, което ги разделя на тъпи-умни, грамотни-неграмонти и др. прави единствено и само това – разделя ги. Аз не пиша грамотно и причината е, че никога не са го изисквали от мен. Беше много по-важно (за тях) да ме научат да пиша разбираемо с дясната ръка от колкото да е вярна граматиката. А когато едно нещо не се изисква то отпада от само себе си. Нямам оценка различна от 6 по „български и литература“ и то в хубаво столично училище. Всичките ми работи се връщаха изпъстрени с поправени правописни грешки и с шестица отдолу, защото учителите повече ги интересуваше какво пишех, а не как. Вие си решавате, но ние вече сме достатъчно разделени за да можем да си го позволим. Поздрави.
Изключително много съм съгласен с Тодор!
Нека да дам пример с английския език. В него, без значение дали си от Шотландия, Йорк, Австралия или Лондон, се пише по един и същи начин (с много малко изключения) и много рядко можеш да разбереш само по написан текст откъде идва авторът. НО, причината за това е, че езикът се е „универсилизирал“ след като Уилям Какстън докарва печатната преса в Англия в края на XV век. До тогава всеки регион, дори всеки човек, е имал свой собствен правопис, и важното е било хората да се разбират, а не дали е правилно или не. Нещо повече, нямало е дори и идея да се създава нещо като универсален правопис на английския език. Този процес се случва, когато печатарите трябва да решат как да напишат дадена дума. В известен смисъл те решават „съдбата“ на английския правопис.
И хората започват да пишат така, както се печата в книгите. Естествено, това не е мигновен процес (глупаво е да си мислим, че и самите книги са имали един и същ правопис – но определено една книга с даден правопис е достигала до изключително голям брой от хора, за да е много влиятелна). И, съвсем естествено, хората продължават да си говорят както преди. От там и днес в английския език има толкова различни и дори напълно неразбираеми диалекти.
Днес в Обединеното Кралство на никого няма да му направи впечатление как говори някой човек – правилно или неправилно. Това за тях все още не съществува като понятие. Естествено, важното е да се разбират, и все пак да има достатъчно допирни точки с английския език, но диалектите не се приемат за „грешни“ – най-много подналежат на подигравка и шеги.
Не знам защо, но в България ни е срам, ако имаме диалектен акцент. Това е част от богатството на езика ни. Естествено, в достатъчен брой ситуации се изкисква да използваме официални книжовни български форми на думи или явления в езика. Но на улицата – важното нещо е да се разбираме.
Та, дразня се, когато някой започне да се пали за пълен и кратък член. Майчин език ми е българският, но за толкова години ВЕДНЪЖ съм видял практическа полза от това правило, когато пълният член определи вършителя на действието в едно завъртяно изречение, където нямаше как да се определи само по позицията на думата. Да се опитваме изкуствено да задържим това правило само защото „ако го махнем, няма да решим проблема с неграмотните български деца“ (що-годе директен цитат от един сутрешен блок), е тъпо. Ако го задържим, също няма да го решим. Даже съм склонен да твърдя, че самото правило е достатъчно объркващо за да откаже учениците от по-малките класове от граматиката.
Друг проблем имам със „с/със“ и „в/във“. Според мен, ако задържим сегашното правило, то поне трябва да го разширим – „със“ и „във“ да се пишат след думи, които завършват на „с/з“ и „в/ф“, съответно. Защото, „сос с лимони“ се сещате, че никой няма да изговори предлога беззвучно. В момента това правило е една книжовна архаичност.
Впрочем, знаете ли как са били вкарани „я/ят“, „с/със“ и „в/във“ в езика? Общо-взето идеята е била да се угоди на всички диалекти в българския език след освобождаването ни от османско иго, и за това се вкарва употребата и на двете форми в езика. Правилото за пълен/кратък член не винаги е било синктактично (според подлог/допълнение) – в годините е било падежно и евфонично (според началния звук на следходната дума). Комунистическият правопис от ’45 дори е имал чернови вариант, в който двете форми могат да се използват свободно.
http://www.dnesbg.com/kultura/prof-dfn-stoyan-burov-v-s.html
Та, проблемът на българския език винаги е бил, че книжовните правила се опитват не да следват естествените процеси на промени и изменения в езика, а да ги налагат. Сигурно ние имаме един от малкото езици (ако не и единствения!), в който обсъждането на книжовните правила се е политизирало до такава степен, без за това да има националистическа причина (разбирай – езика да спомогне националното самоопределяне на използващите го с помощта на книжовни правила – пример за това е идея от XVIII век американският английски да има свой собствен фонетичен правопис). За мен това са излишни нерви. Важното е да се разбираме, когато говорим един с другиго.
Е те тва е!
ТаА статиА кърти миФки, лепи пло4ки, тъ4е кЕлими, 4епка вАлна, строи къщЯ, цепЕ мракЪ, 4ука бу`али, садЕ доматЕ, дави рибЪ, гАрми бушонЯ, су4е от цица, газЕ крокодилЯ, пика камънЕ, бута къ6Ти, ИАде 4убрица, тура зелие у боба, взривява 4укари и Обива ХЕЙТЪРИТЕ.
Или другояче казано – това е съвременния правопис. Да направим една кратък преглед на заобикалящата ни действителност:
– печатни и електронни медии ни поднасят полуграмотни „сензационни” материали;
– телевизиите ни заливат с груба, пошла и просташка реч;
– депутатите ни говорят като улични килъри;
– четем учебници, в които срещаме по над десет правописни грешки на страница (дори няма да споменавам нивото на образованието, защото ако задълбая там, ще напиша не коментар, а цяла статия за първа страница на вестник);
– пазарът на книги е залят с „убийствени“ буквални преводи на чужда литература, направени с помощта на електронни преводачи и стигащи до такива абсурдизми, че човек може да стои пет минути само на една фраза и да се чуди какво точно е искал да каже автора с това или онова безсмислено изречение…
И накрая искаме да се пише грамотно? Е, няма как да стане!
Хареса ми коментара на Весела Недева: „Moeтo мнeниe e, чe пpaвoпиcът e нaчин дa paзвивaш миcлeнeтo cи, a нe пpocтo няĸaĸви cи бeзсмиcлeни пpaвилa.“
Аз също не мога да кажа, че напълно владея българския правопис, но и аз се дразня на доста фрапиращи грешки, като „иЗкам“ и „образУвание“ (последното го видях в една автобиография, т.нар. CV). За съжаление и двете бяха допуснати от близък до мен човек, който се смята за почти перфектен в правописа и правоговора. За капак въпросният човек доказа познанията си, като написа „…ще трАгна от нас…“.
Най-тъжното е, че точно този човек, имайки се за изключително грамотен, постоянно изтъква „колко неграмотни са почти всички останали“ и „как може такова нещо“, а сам не вижда собствените си грешки!
Статията е страхотна! Не знам дали ще има практически смисъл от нея, но някой все пак трябва да повдигне темата. Без значение, дали точно това са най-често срещаните грешки, или не. Въпросът е, какво да се направи, за да започнат точно тези, към които е статията, да мислят по темата.
Както се майтапеше един приятел: Познавате ли древноримските мислители Промоций и Репетиций (не помня неговите примери)?
Браво!Страхотна статия!Оригинален стил!Жалко,че броят на неграмотните българи се увеличава и едва ли някой от тях ще си направи труда да я прочете,да се стресне и да се вземе в ръце!Дано поне Министърът на образованието да се замисли и започне да действа,а не да е без мнение по елементарни въпроси(като чалга-хореографията във Видинското училище)!
Чувала съм да се използва облеЧа, вместо облека, изпеЧа, вместо изпеКа и подобни…доста дразнеща употреба, на която пък аз винаги обръщам внимание… : )
Статията е страхотна, само една малка забележка имам – за да е поне малко по-добър света, що се отнася до правопис.. започнете от тази страница! Много са ви хубави статиите, но понякога с доста грешки!
Към Вероника Кузманова:
Както виждате – Вашата (според Вас) очевАдна грешка се е приела по различен начин. Да, вярно – Вие сте авторът на коментара и Вие знаете като как е трябвало да прозвучи, обаче… в крайна сметка точно поради тази същата грешка звученето може и да се промени. Ето аз, например, го изтълкувах като сарказъм. Фенка пък го е приела в съвсем буквалния смисъл.
Нали знаете приказката „десет пъти мери, един път режи“? Като не искате да се приемат написаните от Вас неща по различен от Вашия начин, не допускайте грешки – елементарно е. Ама да слагате етикети като „празнословци“ и „заядливци“, след като заключения като нашите се дължат на ВАША грешка… изглежда някак си нелепо.
Ако не беше допусната, тогава нямаше да имам коментар и по въпросната т.3.
Точно както нямах и по останалите. Само че пък Вие липсата на коментар го тълкувате по съвсем различен начин – видите ли, всичко друго е останало встрани от вниманието ни. А всъщност причината е съвсем прозаична – просто съм съгласна с написаното, и толкова. Въобще не смятам за необходимо да коментирам нещо, по което нямам забележки, нито пък непременно да декларирам всяко едно свое съгласие писмено.
Сетих се за нещо, което не е коментирано. Така се е случило, че съм се родил син на учител по математика и веоятно затова съм доста наясно с математическата езикова проблематика. Прави се една огромна грешка – на ЧИСЛОТО казваме ЦИФРА. Това е грешка. Цифрите са само писмени знаци. Те нямат собствена стойност, както нотата в музиката няма звук. Истинска стойност имат числата, а в музиката – тоновете. В медиите всеки ден ще чуете ГОЛЯМА ЦИФРА! Колко голяма? – един метър, петдесет метра … Ние ползваме десетичната бройна система. Това значи, че ползваме 10 цифри, с които изобразяваме всяко число. Числата са едноцифрени, двуцифрени, десетцифрени … Няма четирицифрена цифра, нали?
И, моля ви, нека да наричаме нашата азбука БЪЛГАРСКА азбука!
Много полезна статия, както и коментарите към нея! Да добавя – казва/пише се големи бели, а не голЯми бЯли. Да ти омилее, когато някой столичанин те поправи – „голЯми, а не големи“ :)))
Към Вероника, т. 3: а съществителното ‘славей’?
Към други съавтори на коментарите: има дума, чийто правопис е ‘заимствам’, а всеки друг е погрешен…
Ако обаче неправилното писане дразни, неправилното произнасяне влудява такива като мен, които чуват отвсякъде БъУгария, ПУовдив, ‘впУътняване’ на обУачността, „аз следвам специаУност ‘Уогопедия’ и т.н. и т.н., та до безкрай! Това започна от folk-певиците, т.е. от улицата, но бързо беше възприето масово и, казвам ви, сега са единици тези, които не са заболели от тази болест. Още по-лошо е, че никой не дава мощен и ефикасен отпор на нещо, което за нашия език е логопедичен дефект, а не повод за гордост. ПОМОЩ!!!
Публикацията много ме зарадва! Вярно, с отличен стил!
Искам да добавя следното – напоследък стана много „модерно“ при множествено число на глаголите да се пише по следния начин: „отива ме“, „бяга ме“ или също така „Отивай те!“ и т.н.
Ще ме извините, ако някой го е споменал в предните коментари, но ме домързя да ги прочета.
„Чyвaлa cъм дa ce изпoлзвa oблeЧa, вмecтo oблeĸa, изпeЧa, вмecтo изпeKa и пoдoбни…дocтa дpaзнeщa yпoтpeбa, нa ĸoятo пъĸ aз винaги oбpъщaм внимaниe… : )“
В моя пък край, НИКОЙ няма да каже „изпеКа“.
По простата причина, че К и Ч са преходни едно в друго.
Няма много логика да кажеш
-Аз ще изпека
-Ти ще изпеЧеш
Аз изпиЧам ( аз изпиКам е нещо друго)…
От там и „ще изпеЧа“… Знам, че според „феодалните старци“ не е правилно, но в моя край ако кажеш „изпека“ ще ти се смеят :) :) :)
Иначе това, което най-много ме дразни напоследък в правописа е, отделянето на спрежението на глагола. „Иска ме да има ме…“ УЖАС!!!
И лошото е, че съм срещал и хора на моята възраст (около 40) да пишат така.
Явно не е проблем само на сегашното образование.
Да не говорим, че имам позната учителка по литература, която пише с доста грешки. И не я поправям само за да не се обиди, че е и тънкообидна :)
Харесва ми ! Аз съм сравнително млад човек, коИто е разочарован от връстниците си.. направо съм потресен !! Как може да се случват такива неща. Аз не бях от най-добрите ученици, но българския език е грехота да не го знаеш!
аха, чудно. само една забележка имам, полилей и полюлей не са ли дублетни форми ?
Учебници и книги, министри, депутати и УЧИТЕЛИ – неграмотността прелива отвсякъде! Нямам какво повече да кажа
Статията ме разочарова първо със саркастичния си тон, а по-нататък – и с липсата на обяснение защо правилото е такова. Простото наизустяване не е лесно за много хора. Да се обяснява логиката на правилата не е задължение на господина/госпожата, а на учителя/учителката, каквито сега в българското училище няма. Нито от печатните, нито от електронните медии, нито от речника на политиците децата могат да научат български правопис и правоговор. Възмущението на стотина души не решава проблема. Според мен можем да помогнем само ако самите ние обясняваме правилата и сочим правилния изказ. А и новите правила, които излязоха от БАН, се съобразиха до голяма степен с уличния език. Масовото опростачаване е трайна тенденция в Република България от последните 22 години. Ме-кането например бе утвърдено от един президент. И то си има скрит смисъл – гледат на нас като на овце и ние се държим като такива. За радост, не всички!
Браво на автора! Чудесна статия, мога да добавя още нЕма, трЕбва, доИде,нЕкакви, веднъШ и др.
Жестоко! Поклон пред автора! =)))
един приятел го бяха написали „Гьорги“ , да се чудиш къде я намериха на клавиатурата тази буква . . .. . мъка
Ох, мале!… Хубаво ме разсмяхте в деня на майстора. Доста години съм работила като коректор и непрекъснато ми се налагаше да обяснявам правописни и граматически правила. И то на хора, завършили университет. Но ако в час по български език не са внимавали – няма полза от обясненията. Кой както е свикнал от малък, така си пише, докато е жив. А коментарът по повод произнасянето на „уъ“ вместо „л“ – това дори се натрапва от ефирните медии. Някои го смятат за шик. А още по-дразнещото е, че и в рекламите грешният изговор се приема за норма. Колкото е по-„изкилиферчен“, толкова по-„яка“ била рекламата. Деца шъшкат, старци фъфлят – внушава ни се, че това е нормата. Но кой може да научи хората да говорят правилно? На този въпрос нямам отговор.
Статията е страхотна! Поздравления.
Мисля, че този виц е добро допълнение към темата:
„Само в българския език има:
– израз, в който сравнителната степен е по-силна от превъзходната. Това е изразът: „Най ми се ебе, ама по ми се пие“.
– израз, който едновременно звучи като отказ, съгласие, въпрос и възклицание – това е отговорът на въпроса „Ще пиеш ли една ракия?“ – „А не, бе!“
– има израз, съдържащ в себе си едновременно и трите основни времена – минало, настояще и бъдеще: „Ей ся ти ебах майката!“
– има дума с три предлога – ИЗ-ПО-НА-СРАХМЕ СЕ!
Има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на български има – това е думата „такова“..
Здравейте ,
Аз няма да коментирам съдържанието на статията, но бих искала да се обърна към авторите и да им съобщя, че статията е грубо разпространявана от новинарски сайтове (frognews и прочие) без линк за източник.
В крайна сметка ваша ли е или не?
С единствената забележка, че не само младите пишат неграмотно. Правописът е сложно нещо. По-лошото е, че на никой не му хрумва да направи консултация преди да изпише нещо на публично място: това означава, че правописът няма авторитет. За жалост!
А какво ще кажете за „съжЕлявам“, „чЕсовник“ и други от сорта?Уникално,а?
Уникално! Не спрях да се смея! И аз го споделям!
Чудесно написано. Днес (13.04.2012) бях изумен, като видях този материал изкопиран и публикуван от „Фрог Нюз“, без да се позовават на вас. Търсете си правата. В Германия Президентът падна заради това.
frognews.bg/news_43758/
Bepoниĸa Kyзмaнoвa ĸaзa:
3. Дa, дa, бeз cъмнeниe нямaмe в бългapcĸия ĸнижoвeн eзиĸ дyмa в м.p., eд. ч., ĸoятo дa зaвъpшвa нa „й“!
В момента се сещам за подобна дума-пролетарий.
Cлaвянĸa ĸaзa:
Koй ĸaĸтo e cвиĸнaл oт мaлъĸ, тaĸa cи пишe, дoĸaтo e жив. A ĸoмeнтapът пo пoвoд пpoизнacянeтo нa „yъ“ вмecтo „л“ – тoвa дopи ce нaтpaпвa oт eфиpнитe мeдии.
В повечето случаи това е логопедичен дефект, за чието отстраняване не са взети навременни мерки.За съжаление, логопеди не се намират във всяко училище,а би трябвало …Тъжен е факта, че много от родителите не обръщат особено внимание на произношението на децата си и не гледат на това като на дефект.
Ех, страхотна статия! И аз от все сърце поздравявам учителката си по българси език.
Вчера се възмущавах на огромен надпис: “ В ресторанта свири жив оркестАр“…
Пълният член е въведен 1931 г. в Софийския университет при гласуване с три на два гласа. По времето на Иван Вазов не е имало такова правило.За мен Вазов е номер едно от българските поети и писатели.Много е ограничаващо да не се слага пълен член на допълнения,въпреки че искаш да има акцент и върху тях.Трябва да се разреши слагането на пълен член винаги когато искаш.
Принуждаването да правиш синтактичен разбор винаги когато пишеш нещо ти отклонява част от енергията и води до постепенно умъртвяване на езика.
Разрешаването да се слага пълен член по усет много ще улесни и подобри Българския език.
Ха, наистина е добра статията. Поздравления! Да допълня няколко „прекрасни“ грешки от злободневието, а? Ще познаете ли какво означават следните думи:
– фундация … „А-Я“
– министерство на образуванието …
– прекратиавам … платения годишен отпуск
– ословия … на договора
… и още много, при това в официални документи – не е истина!
Любимо :-)
Според мен нивото на грамотност винаги е било такова. Просто сега заради интернет и писането на латиница се появиха нови грешки, а и достъпноста на интернет прави неграмотните забележими. Ако преди 10-на години само учител можеше да състави тази статистика, то сега трябва само да се разходиш по 5-6 форума за да събереш достатъчно данни за представителна извадка.
СъжЕлявам, че в случЕя жената не Е видях
Мисля, че сте пропуснали грешки, които произлизат според мен от регионални диалекти, като например много хора казват и пишат МЕРИШЕ вместо мирише!
Аз ви поздравявам с този чуден плод на нечие преводаческо магьосничество: „Нещата, който искам да бях знаел преди“!
Ето и още една чудна тенденция: „намалям“ вм. намалявам. Не мога да си спомня в момента още подобни по звучене думи, които чувам да се приознасят по този начин по телевизията и ги виждам изписани във вестниците.
Браво, бе! Толку е пуполярет тос пост, че чак гу пулучих по емейла!
Намирам статията за полезна, но съм съгласна, че ще я прочетат само хора, които се замислят, как пишат.
Аз много се забавлявам когато прочета нещо от рода на „какало“ или „валчер“.
Вашият вариант е по-неудачен от й
Коментар, който не казва нищо
А под фонетична кирилица? Въобще за букви е желателно да не се използват комбинации от клавиши.
Прав сте, но все пак и от фонетична гледна точка е по-добре да се пише й, отколкото и
Вие четохте ли коментара си преди да го публикувате?
Позволете ми да се усъмня в перфектното Ви владеене на руски, за останалите не съм компетентна, но ако ще говорим за изключения от правилата, то руският е пълен с такива, а по Вашите думи това не Ви е попречило да го научите „перфектно“. Тогава каква е пречката да научите българския?
Да прибавя и трапецИовидно
Поздравления за автора на статията!!! Накара ме доста да се посмея и ме убеди, че съм доста по-грамотен отколкото си мислех ;)